Те разгледаха писмата, но можаха да кажат само, че им звучат малко по-враждебно от обичайното. Бяха единодушни, че никой от тях не би занимавал полицията, ако получи такова писмо, и дори не би се обадил на охраната в сградата, където работи.
— Нашата работа е доста емоционална — добави друг литературен агент. — Градусът на напрежението е винаги доста висок. Но от друга страна, работим с хора, за които думите са достатъчно силно оръжие.
Дювал успя поне да ги убеди да вземат копия от писмата и да ги сравнят с образци от собствената си поща, защото съществуваше все пак минимален шанс да забележат някаква прилика. Но сама съзнаваше колко слаба е надеждата и затова не се учуди, когато в крайна сметка тя не се оправда.
Въпреки всичко беше разочарована. Надяваше се, че неуспехът не е поличба за останалата работа, която й предстоеше през деня. Не й се искаше такава масирана операция като претърсването на пазара в Смитфийлд да се окаже пълен провал.
Изобщо не й минаваше през ума, че иска всъщност Джорджия Лестър наистина да е убита.
Тери Фаулър се държеше непринудено, също както вчера. Беше облечена с бяла блуза, тънка черна жилетка и черни джинси, вероятно тези, които носеше и предния ден. Придърпа стола до своя и покани Стив да седне така, че да може да следи заедно с нея екрана на компютъра.
— Интересни резултати — отбеляза тя, докато пръстите й танцуваха по клавиатурата. Той забеляза, че ръцете й са учудващо широки и с ниско подрязани нокти — като че ли за да не се поддава на изкушението да ги гризе. Носеше масивен сребърен пръстен на безименния пръст на дясната ръка.
— Имах възможността да ползвам комплекс от показатели за серийни изнасилвания, разработени от Фиона. Наложи се малко да ги поизменя, но тъй като работех с предварително подготвена група случаи, стана по-лесно, отколкото ако почвах от самото начало. И тъй като разбрах, че бързаш…
— Съжалявам, професионален навик. Един-два дни закъснение надали щяха да бъдат фатални.
— Мисля си, че припряността не вреди в работа като твоята — Тери се извърна към него и му се усмихна. — Нали трябва да приклещиш лошия, преди да е направил нещо още по-лошо.
— Донякъде си права — въздъхна Стив. — А понякога просто се налага да свърша всичко необходимо, преди бюрократите да са се усетили каква част от бюджета им се е изпарила.
— Е, да. В случая определена част от бюджета ви се изпари за въвеждане на случаите от вашия архив в програмата за статистическо сходство между престъпления. — Тя повдигна вежди. — Включително и четирите случая, които си пробутал допълнително, за да се убедиш, че си разбирам от работата.
— Не го направих заради това — възрази Стив. — Не съм искал да те подлагам на изпит. Целта ми бе да покажа на моите колеги, че това не са някакви фантасмагории. Стойността на резултатите ще бъде по-висока, ако мога да докажа, че програмата разчиства случаите, които нямат логична връзка с останалите.
— Само споменавам — измърмори тя. — Не се притеснявай, не съм обидена, а и разбирам принципа на въвеждане на контролни групи… Така или иначе, след като превъртях всички случаи през компютъра, излезе, че наистина има статистически свързана група. — Тя заговори по-делово, когато стигна до действителните резултати. — В нея влизат четири от изнасилванията и два от опитите за изнасилване. Случаят в Хъртфордшър дава по-нисък резултат на вероятност, но въпреки всичко това са осемдесет и седем процента — по моите представи категорично положителен резултат.
Стив почувства лек прилив на вълнение, но дългогодишният опит му помогна да го прикрие.
— И как се интерпретира всичко това в географския профил?
— Нека разгледаме всичко поред — ръката й натискаше бутона на мишката и прехвърляше различни полета. На екрана се появи черно-бяла карта на Лондон. Тери натисна няколко клавиша и екранът се изпъстри във всевъзможни цветове — яркозелено, синьо, жълто, тъмнолилаво и едно тъмночервено петно. — Това са резултатите от първите два случая. Ако добавим третия и четвъртия… — тя отново натисна няколко клавиша. Сега тъмночервеното петно доби по-ясни очертания, цветът стана по-ярък. Но малко на север от първото червено петно се очерта ново, чийто тъмнолилав цвят започваше да клони към червено. Стив, който бе наблюдавал достатъчно често как работи Фиона, за да има повърхностна представа от принципа на програмата, установи, че като най-вероятен се очертаваше един район, обхванал десетина улици в северната част на Кентиш Таун. Вторият район по степен на вероятност се намираше към Арчуей.