— Завършила съм психология. Четох и дисертацията ви за статистически връзки между престъпленията. Затова знам, че няма по-подходящ човек от вас за статията, която искаме да поръчаме.
— Не ми се вярва — каза Фиона.
— Разбирате ли — продължи невъзмутимо Виктория Грийн, — аз имам една теория, че Дрю Шанд и Джейн Елиъс са убити от едно и също лице. Освен това мисля, че Джорджия Лестър е следващата жертва на същия убиец. Бих искала да ви помоля да приложите вашата система за статистически връзки към тези случаи, за да разбера дали има нещо вярно в предположенията ми.
Фиона затвори телефона, без да каже и дума повече. Слуховете вече започваха да се носят. Много скоро и други журналисти щяха да се присъединят към теорията на Виктория Грийн. Ако досега се бе колебала дали да се прибере у дома при Кит, този телефонен разговор разсея окончателно колебанията й.
Човекът с птича физиономия сви рамене.
— Месото си е месо, нали така? Като му махнеш кожата и го обезкостиш, човешкото месо няма да се различава много от парче говеждо или телешко.
Сара Дювал въздъхна.
— Съзнавам, че е така.
— Пък и пазарът е голям. Нямам представа от броя на хладилниците и фризерите на територията му. Не е като да влезеш в кварталната месарница, разбирате ли. Само в източната му част има двайсет и три търговски сгради, и още двайсет и една в западната.
Тъмните му очи примигнаха, той сбръчка завития си като птичи клюн нос и подсмръкна.
Сержант Рон Даниълс се усмихна добродушно на дребосъка. Познаваше Дарън Грийн, представителя на търговския съюз, от доста години — откакто ръководеше полицейския екип, обслужващ пазара. Знаеше, че въпреки привидната си агресивност Грийн е склонен да проявява разум, стига да се отнасят към него с необходимото уважение.
— Никой не те разбира по-добре от мен, Дарън. Но работата е изключително отговорна, нали точно затова се обръщаме към теб.
Сара Дювал се обърна към патоанатома, изпратен от Министерство на вътрешните работи.
— Какво е вашето мнение, професор Блекит?
Оплешивяващият мъж на средна възраст, който седеше зад нея, вдигна поглед от бележките си и се намръщи.
— Работата е много проблематична, както подчерта и господин Грийн. Послушах съвета ви и прочетох съответния откъс от книгата на Джорджия Лестър. Ако наистина си имаме работа с убиец-подражател, то парчетата, на които ще е нарязал трупа, биха се различавали по няколко съществени белега от стандартната месарска разфасовка.
— Все ще е месо, какво да е! — настоя Дарън Грийн.
Том Блекит поклати глава.
— Вярвайте ми, има разлика. — Той намери чиста страница в бележника си и започна да драска по нея. — Човекът не ходи на четири, а на два крака. Раменните ни мускули и мускулите на бедрата са много по-различни от тези на една крава или елен. Разликата е най-забележима при краката. Ако бедрото се отреже така, че да не се вижда горната част на бедрената кост, при която разликата се набива на очи… — той показа грубата скица, която бе направил.
Дарън Грийн се наведе и започна да я оглежда подозрително.
— Това е дългата кост на бедрото. Това е предната група мускули. А това е задната група и подколянното сухожилие. Тук, от вътрешната страна, е средната група мускули, където има най-много нерви и кръвоносни съдове. Освен това най-вероятно пластът мазнина ще е доста по-голям, отколкото в животински труп.
Лицето на Грийн грейна в усмивка. Явно започваше да разбира.
— Ясно — заяви той. — Това, дето ми го показвате, съвсем не прилича на говежди или телешки бут.
— Освен това съответната част от човешкото тяло би била значително по-малка от говежди или еленски бут — продължи професорът. — Това вече би било ясно за всеки месар, нали?
— Предполагам — отвърна предпазливо Грийн. — Но дори да организирам една група да помага в търсенето, тази работа може да ни отнеме цяла вечност. Никога няма да приключим преди началото на работния ден. Не забравяйте, това тук не ви е магазин, който отваря в девет сутринта. Най-много работа имаме сутрин, между четири и седем часа.
— Ако става дума за претърсване на целия пазар, съм напълно съгласна с вас, господин Грийн — каза Сара Дювал. — Но ние разполагаме с информация, която ще ни помогне да стесним обхвата на търсенето. Интересуват ни фризери, които не се отварят ежедневно, по-скоро такива, които се ползват за дългосрочно складиране, може би дори заключени. Много разчитаме на добрата воля на търговците. Не бихме искали да разбиваме ключалките на фризерите им. Затова ви моля да се обърнете към всички собственици на магазинчета на територията на пазара с молба да осигурят довечера хора, които да ни отварят складовете. Предупредете ги също, че може да се наложи тези хора да останат в магазините цяла нощ.