— Дявол да го вземе! — изръмжа Грийн. — Не искате малко.
— Ако нямате възможност да уведомите всички, аз мога да ви изпратя полицаи — каза Дювал. — Но е наложително тази работа да се свърши. — Тя говореше настоятелно и явно нямаше никакво намерение да отстъпва.
— Хич няма да им се хареса — продължи да хленчи Грийн.
Даниълс се намеси.
— Не сме се заели с това за удоволствие, Дарън. Случаят е много сериозен.
— Именно — каза строго Дювал. — Искам вие и вашите доброволци да се явите в участъка на Стоу Хил в девет часа, за да може професор Блекит да ви обясни какво точно да търсите, и да бъдете уведомени с кои полицаи ще работите. Претърсването ще започне точно в десет. Нямам никакво желание да нарушавам сутрешната ви търговия, но това зависи от вас и останалите търговци. Хващайте се на работа.
Усмивката й не намали строгостта на заповедта. Грийн си тръгна, мърморейки под нос.
— Как мислиш, Рон? Ще успеем ли? — попита Дювал.
Едрият мъж кимна.
— Убеден съм, че ще ни сътрудничат. Ще поговоря още веднъж с Дарън и ще му кажа да предупреди хората, че на този етап подозренията не са насочени към търговците от пазара.
Сара кимна.
— Изглеждате напълно уверен, че това, което търсим, е лесно за разпознаване, професоре — обърна се тя към Блекит.
— Ако бях дал воля на всички съмнения, които изпитвам, господин Грийн щеше да ви създаде повече главоболия. Но не е никак лесно да се идентифицира човешко месо на око, госпожо главен инспектор. Най-простото нещо на света е да го анализираме, когато имаме вече някакво подозрение, но дали ще намерим нещо подозрително зависи от способностите на търсения от вас убиец — Блекит помълча, после повдигна вежди. — Ако, разбира се, такъв съществува.
Глава 38
Следовател Нийл Маккартни беше много уморен. Да следи Френсиз Блейк по дванайсет часа дневно беше убийствена работа, донякъде и защото той явно водеше ужасно скучен живот. Понякога не си подаваше носа навън през цялата смяна на Нийл. Добре поне, че Нийл вече го следеше денем — от десет до десет — което беше все пак за предпочитане пред нощите, които Блейк прекарваше в гледане на видео и сън. Но Нийл знаеше, че разнообразието няма да трае дълго. Джоан беше вързана за компютъра и скоро Джон щеше да започне да настоява за дневната смяна. При това човекът беше прав — имаше жена и две малки деца, които не можеха да пазят тишина по цял ден, защото татко трябва да спи.
Нийл си каза кисело, че и неговият живот би могъл да бъде такъв, ако не беше сбъркал при избора на съпруга. Беше се запознал с Ким в полицията. Тя беше жизнена и бъбрива, постоянен център на компанията. Всъщност не беше негов тип, защото той беше по-скоро затворен човек. В началото Нийл си мислеше, че случайно срещнатите погледи на колегите му, когато беше с нея, са израз на завист. Много по-късно разбра, че са били израз на съжаление. Оказа се, че той е бил параван за връзката й с един женен сержант — присъствието на Нийл неутрализираше подозренията на съпругата на всички събирания. А най-сигурният параван беше, разбира се, бракът.
Първоначално той се сърдеше на себе си. Не виждаше защо да мрази Ким; тя си беше такава и не можеше да се промени. Затова, след като дълго време търси обект, към който да насочи горчивината си, той избра професията си.
Много лесно можеше да се превърне в един от полицаите, които изкарват гнева от провала в личния си живот върху всеки, с който си имат работа. Но когато се озова в криминалния отдел, започна работа в екипа на Стив Престън и това го спаси. Като начало си припомни защо бе избрал да работи в полицията. Най-важно от всичко беше да успяват да приберат колкото е възможно повече злодеи — служебните интриги не бяха от значение. На този принцип Стив ръководеше екипа си, затова и служителите с по-различна ценностна система не оставаха дълго при него.
Затова Нийл се чувстваше задължен да служи вярно на Стив. Колкото и досадна да беше сегашната му задача, той никога не би си позволил да кръшка. Провалът на процеса срещу Френсиз Блейк само затвърди решимостта му. Така ставаше, когато политиката се намесваше в полицейската работа, и Нийл бе решил да помогне на шефа си, за да възтържествува справедливостта и убиецът на Сюзън Бланчард да си получи заслуженото. Потискаше всякакви съмнения в смисъла на задачата си и следеше Френсиз Блейк неотклонно като сянка.