— Нищо не пречи да опиташ, нали? — намеси се Кит. — Това не означава, че ще се отречеш от думата си и ще започнеш отново да работиш за полицията. Просто ще направиш на Стив лична услуга. Виж го само. Човекът е съсипан. Предполага се, че той е най-добрият ти приятел. Не искаш ли да му помогнеш да се измъкне от тази каша?
Фиона седна и се приведе напред, така че кестенявата, падаща до раменете коса, скри лицето й. Стив понечи да проговори, но Кит го пресече, казвайки „Не!“ само с движение на устните. Стив сви рамене.
Най-сетне Фиона въздъхна дълбоко и прибра косата си с две ръце.
— Майната му. Ще го направя — каза тя. Като забеляза доволната усмивка на Стив, допълни: — Имай предвид, че нищо не обещавам. Прати ми нещата утре сутринта и ще ги прегледам.
— Благодаря — каза Стив. — Колкото и малки да са шансовете, трябва да се възползвам от всичко, до което мога да се добера.
— Точно така — отвърна тя строго. — Сега може ли да поговорим за нещо друго?
Беше доста след полунощ, когато Фиона успя най-сетне да се добере до леглото си заедно с пътеводителя. Когато Кит се появи откъм банята и я видя какво чете, той повдигна вежди.
— Това да не е елегантен намек, че е крайно време да помислим за почивка извън страната? — попита той, пъхна се под завивката и я прегърна.
— Де такъв късмет. Става дума за работа. Днес получих молба за консултация от испанската полиция. Две убийства в Толедо, които по всяка вероятност са начало на серия.
— Доколкото разбирам, си решила да отидеш, така ли?
Фиона размаха пътеводителя под носа му.
— Така изглежда. Утре ще им се обадя, за да уредим подробностите, но в края на седмицата бих могла да замина за няколко дни без особени трудности.
Кит се търкулна по гръб, скръсти ръце зад главата си и загледа тавана.
— А пък аз си мислех, че планираш романтично пътуване до Торемолинас.
Фиона остави книгата, обърна се към него и плъзна пръсти по гърдите му.
— Ако искаш, ела с мен. Толедо е много красив град. Ще има предостатъчно неща, които да те занимават, докато аз работя. Няма да ти навреди да си починеш малко.
Той постави ръка на рамото й и я притисна към себе си.
— Изоставам ужасно с книгата, и ако не си тук през уикенда, ще се заключа у дома и ще работя без прекъсване.
— Можеш да работиш в Толедо — ръката й се плъзна по-надолу.
— Щом си там, ще ме разсейваш.
— Ще работя по цял ден. А най-вероятно и нощем, ако съдя по досегашния си опит.
Тя се понагласи по-удобно до него.
— В такъв случай със същия успех мога да си остана и у дома.
— Ще ти хареса — прозя се Фиона. — Градът е много интересен. Кой знае, може и да те вдъхнови за нещо.
— Да бе! Отсега се виждам как пиша роман за испански сериен убиец.
— Защо не? Мръсна работа, ама нали и нея трябва да я върши някой? Мислех си освен това, че ще ти хареса да прекараш няколко дни на място, където сервират страхотна храна… — Гласът на Фиона заглъхна сънливо.
— Понякога мисля и за нещо друго, освен стомаха си — възрази той възмутено. — Нали в Толедо имаше музей на Ел Греко?
— Аха — каза Фиона. — Къщата му е там — беше затворила очи и говореше едва-едва, очевидно потъвайки в сън.
— Е, това вече би оправдало пътуването. Може пък да дойда — каза Кит. Но не получи отговор. Ранното ставане и десетте мили преход из мочурливите земи на Дърбишър си казаха думата. Кит се усмихна и се пресегна със свободната си ръка за романа на нощното му шкафче. За разлика от Фиона той никога не можеше да заспи, докато не се нагълта до насита с ужаси. Но нали, мислеше той, знаеше много добре, че това, което чете, е измислица. Нямаше никакво значение дали е разбрал кой е убиецът, когато най-сетне изгасеше лампата. Убийците, от които се интересуваше, нямаше да извършат ново убийство, докато той не решеше да им обърне внимание.
Глава 5
Самолетът за Мадрид беше полупразен. Без да се налага да го моли, Кит остави Фиона сама на двойната седалка и седна от другата страна на пътеката. Веднага щом излетяха, той включи лаптопа и започна да пише. Уокменът го изолираше от външния свят. На път към летището й бе намекнал, че е крайно време да прегледа дебелия сноп документи, които Стив бе изпратил. Фиона упорито не ги бе докосвала през последните два дни. Оправдаваше се с необходимостта да се запознае с подробностите около случаите в Толедо, но ако трябваше да бъде честна, бе ги проучила основно. Сега вече нямаше никакво извинение, а полетът беше достатъчно дълъг, за да успее да си създаде някаква първоначална представа.