Беше прекрасна нощ. Не само защото страстта ги беше изгорила като огън, но и защото се бяха смели заедно. Стив се бе събудил в познатата стая, но гледаше настъпващото утро, сякаш го виждаше за първи път. Плашеше го съзнанието, че е така покорен от нейното привличане. Цялата му въздържаност на зрял мъж, цялата му професионална проницателност не му бяха помогнали ни най-малко. Той се чувстваше раним и безпомощен, и нямаше представа какво трябва да прави оттук нататък.
Тери се размърда и измънка нещо неразбираемо. Лицето й се раздвижи. Тя повдигна вежди и отвори очи. Той видя моментното й объркване, но веднага след това по устните й плъзна доволна усмивка.
— Мамка му, добре, че не се оказа сън — отбеляза тя, сви се и се сгуши в него.
Той потърка наболата си брада, погали рошавата й коса и я прегърна.
— Вас, учените, ви бива да се изразявате изискано.
— Не забравяй, че действието е по-важно от думите, а пък аз съм жена на действието — възрази Тери и плъзна пръсти по мускулите на гърдите и корема му. После прехвърли крак през жилавото му тяло.
Стив простена.
— Доколкото разбирам, нямаш проблеми със събуждането — промърмори той с пресипнал от възбуда глас.
Тя отдръпна леко глава и се нацупи.
— А ти имаш ли? — гласът й го вълнуваше не по-малко от тялото й.
Той я притисна здраво и почувства топлината на гърдите й.
— Не, стига да не ти се налага да ставаш рано.
Сара Дювал имаше чувството, че ще повърне. Знаеше, че това се дължи по-скоро на безсънната нощ и многото кафе, отколкото на видяното в Смитфийлд, но самоанализът не можеше да прогони постоянното гадене. Не й олекваше и от спомена как се бе наложило да обяснява на Антъни Фицджералд какво трябва да идентифицира в моргата. Би предпочела убиецът да се бе придържал по-точно към текста, тогава щеше да им бъде спестен поне един ужас.
Тя седеше на задната седалка на колата и гледаше мрачно. Но независимо от неподвижността на лицето, умът й работеше трескаво. Този случай беше ужасен в много отношения. Щеше неминуемо да предизвика болезнен интерес в медиите, което пък означаваше, че от тук нататък всяка нейна стъпка, както и стъпките на подчинените й щяха да бъдат следени от тайфа журналисти. Паникьосаните й шефове също щяха да я дебнат да не каже или направи нещо не както трябва.
Не биваше да забравя и Фиона Камерън. След това последно развитие Фиона нямаше да е единствената, която би стигнала до логичното заключение за серийния убиец. Това не бе нещо, което Сара би признала публично, но не виждаше как могат да поддържат илюзията, че убийствата на Дрю Шанд, Джейн Елиъс и Джорджия Лестър не са свързани. Много скоро някой амбициозен млад журналист щеше да си спомни, че Фиона живее с писател на криминални романи. Щяха да обсадят кабинета й, и макар Сара да не можеше да си представи, че Фиона би предложила сътрудничество на пресата, не знаеше как би отговорила на пряк журналистически въпрос. Чуеше ли се дори една дума за сериен убиец, отвсякъде щяха да заприиждат подплашени писатели и да настояват за охрана. Случаят беше същинско минно поле. Не й се мислеше какво ще стане, ако журналистите открият, че някои писатели са получавали и заплашителни анонимни писма.
Проблемно беше и самото разследване. Тази сутрин беше истински кошмар, а това бе само началото. След ужасяващото откритие малко след полунощ тя се опита да забрани отварянето на пазара, което трябваше да стане след около четири часа — Дарън Грийн възрази категорично, че това не влиза в правомощията й. Нямаше начин тя да определи цялата територия на пазара като местопрестъпление. Грийн подчертаваше с много повече проницателност и непреклонност, отколкото бе очаквала от него, че каквото и да е било извършено тук, то е станало преди доста време. От тогава през пазара бяха минали стотици хора и не съществуваше никаква вероятност полицията да открие следи от престъпника, освен евентуално в непосредствена близост до фризера.
Основният му коз бе, че ако полицията иска да е сигурна, че ще разпита всички потенциални свидетели, пазарът трябва да заработи в обичайния час. Можеха да вземат имената и адресите на всички, които идваха рано, и после да провеждат разпитите си.