— Дано успее да привикне със спомена, без да се пропие — отбеляза Стив. — Беше главата на Джорджия Лестър, нали?
— Несъмнено. Днес по някое време мъжът й трябва да я идентифицира, но няма място за никакво съмнение.
— Кога ще направите съобщение?
Дювал въздъхна.
— Шефът ми иска да свикаме пресконференция днес следобед. Чакаме колегите от Дорсет да потвърдят, че ще успеят да пратят някого дотогава.
— Ще се съгласиш ли аз да уведомя Кит Мартин преди вашата пресконференция? Бяха близки с Джорджия, а той знае, че двамата с Фиона имахме среща с теб. Това е най-малкото, което мога да направя за него.
Тя се намръщи.
— Бих предпочела новината да не излиза от полицията колкото е възможно по-дълго време. Знам, че ти е приятел, но не можем да си позволим да тръгне слух, че имаме предпочитание към определен писател.
Стив сви рамене.
— Случаят си е твой. Откровено казано, мислех не само за Кит, но и за по-дългосрочните интереси на Скотланд Ярд. Фиона Камерън е изключителен специалист, а ние се лишихме от услугите й заради собствената си глупост. Въпреки всичко тя ни съобщи подозренията си. Бих искал да възстановя това, което разрушихме по наша вина. Убеден съм, че ще бъде от полза и за полицията на централен Лондон.
Сара Дювал прикри раздразнението си с кисела усмивка. В рамките на няколко часа първо Дарън Грийн, а сега и Стив Престън успяха да й наложат своите решения. Беше доста потискащо, особено за жена като нея, обикновено много самоуверена.
— Имате право, сър.
Стив прецени, че обръщението е сигнал да кара по-кротко.
— Пак подчертавам, случаят е твой, Сара.
— Вероятно няма да стане беля. Ако обещаеш, че ще му набиеш в главата да не споменава и дума пред медиите преди официалното ни изявление — това беше последният й опит да подчертае, че тя решава всичко.
— Съмнявам се, че такова нещо би му минало през ума — Стив стана и посегна към сакото си. — Тя му беше приятелка, Сара. Кит не е толкова закъсал за реклама в медиите.
Тя прие мълчаливо скрития укор и също стана.
— Ще те държа в течение. Как върви случаят Бланчард?
Стив навлече сакото си и разпери ръце.
— Попаднахме на нещо, което може да се окаже истинска следа. Но все още върви много бавно. Нямам достатъчно хора за сериозна операция.
Дювал се усмихна едва-едва.
— За да могат шефовете ти да си измият ръцете, ако трябва, нали?
— Има нещо такова. Освен ако не намеря железни доказателства.
Тя направи гримаса.
— А пък аз си мислех, че на мен не ми върви.
Стив отвори вратата и й направи път да мине пред него.
— Не се вживявай толкова. На този свят не съществува само работата.
Той тръгна по коридора със спокойната походка на човек, който се разхожда из парка. Тя го сподири с поглед. Обичайното й каменно изражение бе отстъпило място на удивление. Стив Престън току-що бе заявил, че на този свят има и други неща, освен работата!
Малко объркана, Сара Дювал се отправи към колата си, за да отиде в кабинета си на Ууд Стрийт. Явно този ден й вървеше на изненади. Може би колегите от Дорсет щяха да се окажат супер ченгета. А може би дори щяха да успеят заедно да открият убиеца на Джорджия Лестър, преди пресата да ги разкъса. Очевидно се случваха и по-странни неща.
Глава 40
Фиона излезе от аудиторията и тръгна към кабинета си. Нямаше никакъв спомен за какво е говорила през последния час. Движеше се на автопилот и виждаше студентите си сякаш от огромно разстояние. Тревогата трептеше в нея като проводник на ток с високо напрежение и изолираше всякакви други усещания. Искаше да си е у дома, при Кит. Искаше да може да го вижда или поне да чувства присъствието му. Съзнаваше, че такъв постоянен надзор би бил непоносим за него, но от това не й ставаше по-лесно.
Нещо трябваше да се промени скоро, каза си тя. Или щяха да бъдат в състояние да отхвърлят мисълта за сериен убиец, да се успокоят и да започнат отново да живеят нормално, или всички щяха да разберат, че Кит и още известен брой хора са изложени на сериозна опасност, и щяха да бъдат взети съответните мерки. Ако полицията му откажеше охрана, Фиона щеше да предприеме нещо сама. Знаеше, че съществуват достатъчно агенции, които предлагат услугите на телохранители и нямаше да се поколебае да се обърне към тях. Разбира се, Кит щеше да побеснее. Но тя можеше и да не му казва.