Каквото и да станеше, и неговият, и нейният живот бяха променени необратимо. Кит за първи път се бе изправил пред мисълта за собствената си уязвимост колкото и да се преструваше, че това не го тревожи. Неминуемо щеше да се промени начинът, по който приемаше собствената си личност. Що се отнасяше до Фиона, налагаше й се да признае, че след толкова години все още не е в състояние да защитава хората, които обича. Незнанието можеше да бъде извинение в случая с Лесли; но дори сега, с всичките си познания и натрупания опит, Фиона не можеше да бъде сигурна, че ще спаси Кит.
Тази мисъл я измъчваше постоянно.
Тя остави папката на бюрото си, влезе в Интернет и прегледа пощенската си кутия. Освен няколко катедрени циркулярни писма, имаше и кратка бележка от Кит: „Десет часа и всичко е спокойно!“. Беше й обещал да се обажда по няколко пъти дневно, за да я успокоява, че всичко е наред. Твърдеше, че го кара да се чувства като лигльо, но и двамата знаеха, че говори така, за да опази поне привидно личното си достойнство.
Тя започна да пише отговор, но телефонът иззвъня и я прекъсна. Търсеха я от Испания.
— Добър ден, майор Берокал — каза тя, надявайки се да не й личи колко е разсеяна. Нещо в нея регистрира удивено, че за разлика от всеки друг път е напълно безразлична към развитието на случай, в който бе пряко замесена.
— Исках да ви съобщя как се развиват нещата при нас — гласът на Берокал също звучеше доста потиснато.
— Много мило от ваша страна.
— За съжаление няма кой знае какви новини. Делгадо отказва да се признае за виновен. Просто си седи с каменно изражение и не продумва и дума. Хубавото е, че започваме да получаваме сведения от лабораторията за веществени доказателства, които могат да подкрепят косвените улики. Открихме един от бившите съседи на Делгадо, който работи в Алкасар и смята, че Делгадо би могъл да е взел за кратко ключовете, когато е идвал в жилището му. Но най-хубаво от всичко е, че успяхме да открием двама свидетели, които са го видели с англичанката вечерта, преди да я убие. Свидетелите са мъж и жена, семейство от Билбао. Видели статията във вестника и веднага се свързаха с нас. Оказа се, че били отседнали в хотела, където работела жертвата. Тя взела данните им, когато се регистрирали, затова я помнели съвсем ясно. Вече го обвинихме в това убийство, но се надявам скоро да разполагаме с достатъчно доказателства, за да можем да възбудим обвинение по трите убийства.
— Чудесни новини — каза Фиона напълно безразлично. — Сигурно сте доволен, че вече не обикаля из улиците.
— И още как. Но никога не бихме го заловили толкова бързо без вашата помощ. Подчертах това пред шефовете си. Може да успея да ги убедя да ви поканят, за да ни обучавате по профилиране и статистическо свързване на престъпления.
Фиона се засмя глухо.
— Струва ми се, че сте прекалено голям оптимист, майоре. Но все пак ви желая успех с Делгадо.
— Благодаря ви. Успех и на вас, доктор Камерън. Убеден съм, че ще имаме повод да разговаряме отново.
Фиона се сбогува и затвори телефона. Знаеше, че би трябвало да е доволна, а вместо това изпитваше само безсилно раздразнение. Благодарение на нейната работа бяха спрели убиеца на чужденци в Толедо. Но никой нямаше да спре убиеца, който можеше да посегне на мъжа, когото тя обичаше. Може би трябваше да се обади на Сара Дювал и да й предложи услугите си.
В най-лошия случай Дювал щеше просто да й откаже.
Кит беше в кухнята и си правеше кафе, когато чу звънеца на входната врата. Той застина на място. Не очакваше никого, и въпреки че си придаваше смелост пред Фиона, бе наясно, че ако наистина серийният убиец съществува, Кит Мартин не може да не фигурира в списъка на жертвите му. Пъхна лъжичката обратно в плика с кафе и се облегна на кафе-машината. Пое си дъх и тръгна към антрето.
Беше съвсем близо до вратата, когато звънецът разкъса отново тишината и го накара да трепне неволно. „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Джеймс Кейн, американска класика в жанра. И там краят не беше много щастлив. Отиде на пръсти до вратата, залепи ухо на нея и извика:
— Кой е?
Капакът на процепа за писма тракна и един глас се разнесе от ниското:
— Аз съм, Кит, Стив.
От облекчение Кит почувства леко замайване и започна да отключва припряно. После отвори широко вратата.