— Не съм параноик, честно — заяви той. После видя изражението на Стив и отстъпи. „Глупак такъв, наруга се Кит на ум. Стив не би дошъл тук през работно време, ако нямаше възможно най-лоши новини.“
— Да не се е случило нещо с Фиона? — попита той с неестествено ококорени очи. Гласът му скърцаше, устата му изведнъж пресъхна.
Стив го побутна леко, мина през прага и затвори вратата зад себе си.
— Доколкото ми е известно, Фиона си е жива и здрава. Хайде да отидем в кухнята. Трябва да поговорим.
Зашеметен от тревога, Кит тръгна първи и едва не се препъна, когато влизаше в кухнята.
— Тъкмо правех кафе — каза той, съзнавайки, че това няма никакво значение. Просто се опитваше да съхрани още малко неведението си.
— Бих пил кафе с удоволствие — каза Стив. Седна на масата и зачака търпеливо Кит да приключи с ритуала, да разпени млякото и да изчака врящата вода да изтече през смляното кафе. Кит постави внимателно една чаша пред Стив, взе своята и седна.
— Значи е за Джорджия — тонът му не беше въпросителен.
Стив кимна.
— Колегите са открили останките й тази нощ.
— Там, където каза Фиона ли? На пазара в Смитфийлд?
— Фиона се оказа права до последната подробност — с изключение на една. — Стив извади пура и започна да чопли целофановата й опаковка. — Било е ужасно, Кит. Който и да я е заклал, е запазил главата й непокътната. За да няма съмнение кого сме открили.
Кит си пое треперливо дъх.
— Божичко — каза той тихо и въздъхна. Покри лицето си с ръце и раменете му потръпнаха. Стив се чувстваше напълно безпомощен. Познаваха се с Кит от години, но през всичкото това време не им се бе налагало да се справят с лична скръб. Не знаеше как е редно да постъпи. Когато един полицай плачеше, обикновено колегите му се правеха, че не виждат — дори полицаят да бе жена. Целта беше всичко да приключи колкото е възможно по-бързо. Стив стана и отиде при шкафа с напитките. Намери бренди и сипа два пръста в една чаша. Сложи чашата пред Кит, постави ръка на рамото му и каза:
— Изпий това, ще те успокои.
Когато Кит вдигна глава, очите му бяха подути и зачервени, а бузите — влажни. Бутна брендито встрани, взе чашата с кафе и я обви с длани, за да почувства по-силно топлината й.
— Все се надявах, че Фиона е сбъркала — каза той. — Повтарях си, че това е точно такава гадост, която може да се роди в моята фантазия например, но е изключено да се случи в действителност. Само така се справях с положението. Отказвах да приема, че наистина има човек, който избива хора като мен.
Стив въздъхна.
— Ако имаше моя опит, Кит, щеше да знаеш, че действителността винаги надминава фантазията. Искрено съжалявам за Джорджия, знам, че бяхте приятели.
Кит поклати уморено глава.
— Беше изключителна жена. Винаги съм я мислел за несломима. Въпреки всичките си превземки беше изключително силна и проницателна. Знам, че повечето хора приемаха приятелството ни за много странно, но тя ми беше по-близка от който и да било друг в нашия бранш. Имаше чудесно чувство за хумор и беше винаги готова да помогне. Когато не ми вървеше писането, идваше с някоя бутилка и двамата сядахме и започвахме да се оплакваме един на друг от живота, като през цялото време съзнавахме какви страхотни късметлии сме всъщност.
Кит допи кафето си и потърка силно очи с опакото на дланта си.
— Да му се не види, колко ужасен може да бъде животът!
— Официалното съобщение за смъртта й ще бъде направено днес следобед — каза Стив. — Но не исках да включиш радиото и да научиш по такъв начин за смъртта й.
— Благодаря ти. Как е Антъни, имаш ли представа?
Стив поклати глава.
— Случаят се води от полицията на централен Лондон, не на голяма столична община, затова нямам никакви преки сведения. Но по случайност знам, че сигурно точно сега идентифицира трупа.
— Горкият — сега вече Кит взе брендито и отпи голяма глътка. — Ще му драсна няколко реда. Би ли пуснал писмото, като тръгнеш? Обещах на Фиона да не излизам сам. Мислех, че прекалява със страховете си, но сега… — той стана и допълни: — Почакай само една минута.
— Имам време — каза Стив, разопакова пурата и я запали. Докато чакаше Кит да се върне, мислите му неволно се отклониха от ужаса и страданието, причинени от смъртта на Джорджия, и се насочиха към Тери. Дори ужасяващата новина, донесена от Сара, не можа да изтрие изцяло отблясъка от предната нощ и сутринта след нея. Тази вечер щяха да се срещнат отново. Предпазливостта на Стив го бе напуснала заедно с умората, която толкова дълго бе тежала на духа му. Не виждаше смисъл да се прави на интересен и непостижим. Искаше да бъде с нея, и след като Тери твърдеше, че и тя иска същото, му се струваше истинска лудост да не се възползва от всеки свободен момент, за да бъде с нея. Гореше от желание да сподели всичко това с Кит, но сега не бе време за такива разговори.