Когато Кит се върна в кухнята, носеше запечатан плик.
— Нямам картичка със съболезнования, затова пращам обикновена. Не мисля, че Антъни би обърнал внимание. Просто исках да знае, че мисля за него и мъката му; да му кажа, че съм готов да помогна, ако има нужда от нещо. Нали знаеш. — Той подаде плика на Стив. — Сложих марка, пусни я в пощенската кутия на ъгъла и той ще я получи утре.
— Мислиш ли, че можеш да останеш сам? — Стив стана.
Кит си пое дълбоко дъх.
— Ще се справя. А ти тръгвай, сигурно те чака много работа.
Стив пристъпи импулсивно напред и прегърна Кит. Кит отвърна на прегръдката му. Не изпитаха смущение, когато се отдръпнаха един от друг и се спогледаха.
— Благодаря ти, че дойде да ми кажеш, Стив. Прав си, ако го бях чул по радиото, сигурно щях да рухна окончателно. Сега, когато знам какво е станало, ще изключа телефона. Последното, което ми трябва точно сега, е да ме тормозят журналисти.
— Ти ли ще кажеш на Фиона? — попита Стив. — Или искаш аз да й се обадя?
— Веднага ще й пратя мейл. Не искам да й се обаждам по телефона, докато работи, нали знаеш как стоят нещата — Кит изпрати Стив до вратата. За разлика от друг път не остана на прага, за да съпроводи с поглед приятеля си. Щом Стив излезе, той заключи веднага вратата, обърна ключа, завъртя резето и заключи и него. После се върна на бюрото си и влезе в пощата.
От: Кит Мартин <KMWriter@trashnet.com>
Да: Фиона Камерън <fcameron@psych.ulon.ac.uk>
Отн.: От лошо по-лошо
Ти беше права, Джорджия е мъртва. Студени, груби думи за студения, груб факт. Стив току-що си тръгна. Дойде да ми съобщи новината, не искаше да го чуя по новините или да ми го изтърси по телефона някой журналист.
Открили са я в Смитфийлд, точно както каза ти. Чел съм „Сега и завинаги“, така че мога да си представя как е било. Според Стив единствената разлика била, че убиецът оставил главата при трупа.
Иска ми се ти да беше тук. Или аз да съм при теб. Чувствам се объркан и странно изолиран от собствения си живот.
Моля те, не се тревожи за мен. Не съм забравил нищо от това, което ми каза. Ще стоя тук като в обсадена крепост, докато ти се върнеш, и после ще обмислим какво да предприемем, докато някой прибере този луд зад решетките.
Някъде в цялата тази история би трябвало да има някаква улика. Предполагам, че сега ще свържат следствията по трите убийства, макар и неофициално. Опитай се да влезеш в работния екип. Не че предпочитам да работиш, вместо да стоиш при мен. Но искам този тип да бъде заловен — и заради Джорджия, и заради собственото ми душевно равновесие. А ако има някой, който би могъл да направи анализ на връзките между тези престъпления, това си ти.
Обичам те.
Кит изпрати писмото, после излезе от Интернет. Извади дисковете от уредбата. После се качи в дневната, където Фиона държеше дисковете си с класическа музика и започна да ги разглежда. Извади реквиема на Верди и заслиза обратно по стълбите. Зареди диска, натисна копчето и седна. Докато музиката се надигаше като приливна вълна, той седеше облегнат на стола, със затворени очи, и в съзнанието му като филм се въртяха картини с образа на приятелката, която беше загубил.
Глава 41
Залата за пресконференции беше претъпкана, осветена прекалено ярко от телевизионните прожектори и задушна от изпаренията на цялото човешко множество. Журналистите се занимаваха с предположения относно естеството на предстоящото съобщение. По-опитните и по-циничните се опитваха да представят предположенията си за убеждения. Сигурно беше нещо свързано с Джорджия Лестър, и най-вероятно бе съобщение за смъртта й. Това беше категоричната им оценка на ситуацията. Не можеше да не е Джорджия, защото по-важно разследване в момента не се водеше. Ако имаше нещо друго, все щяха да са надушили от къртиците си в полицията. А тя сигурно беше мъртва, защото в противен случай пресконференцията нямаше да е организирана от полицията, а от издателите й. Беше очевидно.