Първата част от материалите започваше със страницата от „Тайм Аут“, където се поместваха личните обяви. При разпита Блейк бе признал, че въпреки връзката си с една стюардеса, която поддържал от известно време, отговарял и на обяви за запознанства. Бе казал, че предпочитал жени, които създавали впечатление за неувереност, защото те винаги били повече от доволни да се запознаят с добре изглеждащ мъж като него. Признаваше, че се интересувал предимно от секс, но не искал да си губи времето с безмозъчни проститутки. Доколкото Фиона си спомняше записа на първите разпити, Блейк бе изглеждал недвусмислено, дори арогантно уверен в привлекателността си по отношение на жените — мъж, който знаеше точно какво иска и нито за момент не се съмняваше, че ще успее да го получи. В никакъв случай не създаваше впечатление на слабохарактерен или неадекватен.
Въз основа на собствената си интерпретация на разпитите Хорсфорт бе съставил няколко различни обяви, с които смяташе, че ще привлече обекта. Първите опити бяха предизвикали множество отговори, но нито един от тях не беше от Блейк.
— Голямо разбиране на душата на убиеца, няма що — измърмори под нос Фиона. Но при втория опит Блейк се беше хванал. Беше отговорил на следната обява: „Двайсет и шестгодишна, стройна, живее отскоро в Северен Лондон, търси мъж за съвместни разговори, разходки и забавления, който да й представи светлините на големия град и възможности за приятно прекарване. Моля приложете снимка“.
Блейк се бе представил като работещ мъж на двайсет и девет години, който обича да ходи на кино, да чете, да се разхожда из лондонските паркове и обича женска компания. Под ръководството на Андрю Хорсфорт следовател Ерин Ричардс бе написала следното писмо:
„Драги Френсиз,
Благодаря за писмото, то ми направи определено най-добро впечатление от всички, които съм получила досега. Признавам си, че малко се смущавам, защото никога досега не съм търсила запознанство по такъв начин. Имаш ли нещо против да си разменим още едно-две писма, преди да се срещнем?
Обичам да ходя на кино също като теб. Какви филми предпочиташ? Знам, че може да не прозвучи много женствено, но аз обичам черните трилъри от рода на «Седем» и «Фарго», както и филмите на Хичкок, «Психо» например. Но сюжетът трябва да е много добър, за да събуди интереса ми. Що се отнася до четенето, не чета достатъчно. Все пак харесвам Патриша Корнуел, Кит Мартин и Томас Харис, а понякога чета и описания на действителни престъпления.
Не познавам Лондон достатъчно добре, затова не мога да преценя къде е безопасно да се разхождам. Напоследък срещам такива ужаси във вестниците, как изнасилват и убиват жени в парковете, че малко се страхувам. Може би някога ще ми покажеш къде обичаш да се разхождаш ти?
Опасявам се, че в работата ми няма нищо вълнуващо — работя като чиновничка в Министерство на земеделието. Живеех в Бекълс, в графство Съфък, но когато почина майка ми, реших да се преместя в столицата. Нищо вече не ме задържаше в Бекълс, защото татко почина няколко години преди мама, нямам братя и сестри, и реших да дойда да търся приключения в Лондон!
Ще се радвам, ако ми пишеш пак, ако считаш, че имаме достатъчно общи интереси, за да се чувстваме добре заедно. Можеш да продължиш да ми изпращаш писма на същата пощенска кутия, защото смятам да я задържа още няколко седмици.
Твоя Айлийн Роджърс“
Блейк бе отговорил веднага.
„Скъпа Айлийн,
Благодаря за очарователното ти писмо. Да, по всичко изглежда, че имаме много общи интереси. Като начало, обичаме едни и същи филми и книги.
Разбирам те, като пишеш, че се притесняваш да се разхождаш сама из лондонските паркове. Живея в Лондон, откакто съм се родил, но много части на града са ми абсолютно непознати и когато ходя там по работа малко се притеснявам. Искам да кажа, лесно е да се озовеш на някое място, което ти изглежда страшно само защото ти е непознато. За жена, особено сама, сигурно е много по-трудно. С радост ще ти покажа някои от местата, които обичам. Познавам много добре Хампстед Хийт, Риджънтс Парк и Хайд Парк, защото често се разхождам там.
Разбирам, че се притесняваш да се срещнеш с непознат, но много бих искал да разговарям лично с теб. Убеден съм, че имаме какво да си кажем. Можем да се срещнем в неделя следобед и да пием кафе някъде. Предлагам ти да се чакаме в три следобед пред «Хард Рок Кафе» на Хайд Парк Корнър. Можеш да ми се обадиш по телефона, за да потвърдиш, ако приемаш.