— Сигурно вече сте изпратили екип да претърси жилището ми — отбеляза той с присмехулна усмивка. — Чиста загуба на време. Няма да откриете нищо, освен купчини стари вестници. Но такова нещо можете да откриете в дома на всеки, който не намира време да прескочи до пункта за вторични суровини.
— Ще видим — отвърна Дювал.
— Нищо няма да видите, главен инспектор Дювал — каза той, прехвърляйки думите една по една през езика си. — Чудя се какво ли е първото име. Вероятно нещо кокетно и женствено, и затова го ненавиждате. Е, госпожо главен инспектор, аз съм най-лошият ви кошмар.
Дювал си позволи снизходителна усмивка.
— Позволете ми да не се съглася с вас, господин Редфорд.
— Но е точно така. Разбирате ли, аз извърших тези убийства. Признавам го доброволно. Ще ви разкажа също и как ги извърших, и какво точно правих. Но разказите ми ще спират до една точка. Няма да ви осигуря никакви веществени доказателства. Няма да ви уведомявам къде да търсите свидетели. Имате ли някаква представа от средната цифра на туристите, които преспиват в Единбърг? Колегите ви от граничния регион и полицията на Лодиан има да се забавляват доста време с тази задача. Не, госпожо главен инспектор, вие никога няма да откриете нищо повече от това, което аз реша да призная. — Той се усмихна широко и показа дребните си равни зъби. — Голяма радост ще настане, когато се опитате да убедите някой прокурор да води обвинението. Никакъв доказателствен материал, само едно доброволно самопризнание. О, божичко!
Дювал доби отегчен вид.
— Така да бъде. А сега може ли да пристъпим към самопризнанието?
За миг Редфорд сякаш се обиди. Но после настроението му отново се подобри.
— Разбрах намеренията ви — каза той доволно. — Искате да ме раздразните с демонстративно пренебрежение. Позволете ми да отбележа, че съм чел и видял предостатъчно, за да се хвана на триковете ви, госпожо главен инспектор. Няма да успеете да ми скроите номер. И така, тъй като се считам за умел разказвач, нека започнем от самото начало.
— Не — прекъсна го Дювал решително. — Нека възприемем по-радикален подход към повествованието. Да се направим на Мартин Еймис или на Маргарет Атууд. Да започнем от края — от Джорджия Лестър.
— Брей! — проточи възторжено Редфорд. — Ченге с литературни интереси! Ще трябва да внимавам как подреждам разказа си. А не се ли интересувате да узнаете защо съм намразил толкова авторите на трилъри?
Дювал извади листовката от семплата си черна чанта.
— Показвам на господин Редфорд една от листовките, които той разпространи на пресконференцията днес следобед — поясни тя за протокола. — Предполагам, че съображенията ви са изложени тук? Вие сте им изпращали ваши романи с надеждата, че ще ви помогнат. Но те не само не са ви обърнали никакво внимание, но според вас са откраднали и сюжетите ви и са публикували плагиати на вашето творчество. Точно ли е обобщението?
Говореше с делови тон. Той беше толкова самоуверен, че единствената й надежда бе да го извади от равновесие и тя се стремеше точно към това. Чувстваше прилив на адреналин, умственото напрежение я караше да се чувства като обтегната тетива на лък. Толкова рядко се случваше един разпит да бъде истинско предизвикателство, че тя се наслаждаваше на открилата се възможност.
— Е, да — отвърна той недоволно. — Но се надявах да проявите малко по-голям интерес. Затова се заех с цялата работа. Редно би било да сте по-заинтригувана.
Тя сви рамене.
— В криминалната литература се отделя прекалено голямо внимание на мотивите, господин Редфорд. Спомняте ли си онзи лекар от Манчестър, Харълд Шипман, който бе осъден за убийството на петнайсет възрастни пациенти със свръхдози морфин? Така и никой не разбра защо всъщност го е направил, но това не попречи на съдебните заседатели да го обявят за виновен. Мотивите са занимание за юристите. Аз искам да разбера какво точно сте извършили и как сте го извършили. Та да се върнем на Джорджия Лестър, ако нямате нищо против. Ще имате предостатъчно възможности да си поговорите за другите си предполагаеми престъпления с полицаите, в чиито участъци сте ги извършили. Ако, разбира се, успеете да ме убедите, че наистина имате нещо общо с убийството на Джорджия Лестър.