— Да, благодаря.
— Черно, нали?
Фиона не изчака отговора й, взе втора чаша и сипа кафе. Сложи мляко в своята чаша и постави двете на масата, после седна срещу Дювал. Лицето й беше също толкова безизразно като това на посетителката, когато попита:
— И тъй, с какво мога да ви помогна?
— Както казахте, арестувахме един човек. Нямахме възможност да постъпим иначе, като се вземе предвид публичния характер на признанието — каза Дювал с лека ирония. — Но положението е доста неясно. Името на арестувания е Чарлз Редфорд. Той признава, че е извършил убийствата, но не казва нищо повече от това, което би могъл да разкаже всеки, който е чел вестниците и книгата на Джорджия Лестър, където фигурира подобно убийство. Претърсихме жилището му, но не успяхме да открием нищо интересно. На бюрото му имаше екземпляри от книгите на Шанд, Елиъс и Лестър, в които се описват съответните убийства. Намерихме и купчина вестници, в които има статии за убийствата, но никаква друга следа, от която лаборантите ни биха могли да измъкнат нещо полезно.
Попаднахме само на една дребна улика — при проверка на обажданията от неговия телефон бе установено, че през последните три месеца са избирани номерата на тримата убити писатели. Намерихме и една литературна агентка, която заяви, че Редфорд я е заплашвал. Дори мислела да съобщи за заплахите му в полицията, но после се отказала. Когато получил писмото, в което тя отказвала да го представлява, той нахлул в офиса й и започнал да крещи оскърбления, после взел от бюрото един нож за отваряне на писма, размахал го под носа й и я предупредил да внимава кого обижда. После хвърлил ножа към стената и си тръгнал.
Фиона отпи малко от кафето си. Продължаваше да мълчи, само повдигна леко вежди. Предишният й разговор с Дювал не я изпълваше с желание да я улеснява.
Дювал се покашля и продължи.
— Агентката решила да не се обажда на полицията, защото на другия ден заминавала за Ню Йорк, и нямала време за „усложнения“, както каза тя. — Лицето й изразяваше мрачно неодобрение. — Прегледахме и компютъра му, но не открихме никакви заплашителни писма. Надявам се, че когато специалистите прегледат по-внимателно харддиска, може да открият нещо, но не разчитам особено на това. — Тя взе чантата си и я отвори. — Донесох копия на писмата и копие на листовката, която той разхвърля на пресконференцията. — Тя извади няколко прозрачни плика с ксерокопия в тях. — Струва ми се, че стилът е доста характерен и може да се твърди, че авторът на всички тези текстове е един и същ. Смятам да ги предоставя на експерт-лингвист, с надеждата, че предположението ми може да се докаже. — Дювал срещна безизразния поглед на Фиона. Не личеше тя да има желание да й помогне. Въпреки това криминалистката продължи. — Надявах се, че вие можете да ни дадете професионалното си заключение на психолог.
— Заключение за какво?
Дювал изду устни. Не беше очаквала разговорът да мине лесно. Умееше да се справя с открита враждебност. Но упоритата неподатливост на Фиона приличаше прекалено много на собственото й поведение, за да успее да се справи с нея.
— Дали всички тези текстове са написани от едно и също лице. Дали лицето, написало писмата, е в състояние да премине от писмени заплахи към действия. Дали текстовете съдържат улики, които го свързват по някакъв начин с убийствата. Каквото и да откриете, то представлява интерес за мен.
Фиона взе чашата си с две ръце и погледна спокойно Дювал.
— Вие мислите ли, че той е убиецът?
Дювал нагласи с пръст очилата на носа си.
— Това има ли някакво значение?
— Любопитна съм. Ако си спомняте, интересът ми към случая не е чисто академичен — отвърна студено Фиона.
Дювал се намести на стола си.
— Не съм човек, който действа по инстинкт. Работя само въз основа на доказателства и разчитам на професионалния си опит. И именно на тази основа считам, че е много вероятно той да е убиецът. Той е арогантен и прекалено самоуверен. Освен това е крайно самовлюбен. Убеден е, че е скроил безукорен план. Лично аз мисля, че е подготвил всичко много внимателно, с цел да бъде обвинен, съден и оправдан. След това най-сетне ще има възможността да се перчи по медиите, колкото му душа иска. Мисля, че приятелят ви е в безопасност, доктор Камерън.
Това беше достатъчно за Фиона.
— Ще се заема със случая — каза тя.
Дювал постави ръка на пликовете и отвърна:
— Има и още нещо.