Глава 44
Фиона се беше облегнала на вратата на дневната.
— Дювал иска да прати утре някой, за да вземе показанията ти — каза тя. — Интересува я дали ще си спомниш някакъв тип на име Чарлз Редфорд да ти е пращал свои ръкописи или писма.
— Но не това бе поводът да дойде дотук, нали? — попита Кит, който пак се беше проснал на дивана.
— Не. Това беше между другото.
Тя прекоси стаята и седна в едното кресло, откъдето можеше да вижда лицето на Кит.
— Чарлз Редфорд. Човекът, когото арестуваха, нали? — попита той. Знаеше, че тя ще му каже защо е идвала Сара Дювал, когато намери за добре. Дотогава нищо не му пречеше да поддържа другата тема на разговора.
— Именно. Познат ли ти е?
Кит намръщи чело, ровейки се в спомените си.
— Имам чувството, че май наистина ми прати някакъв ръкопис преди две години.
— Ти какво направи с ръкописа?
— Каквото правя с всички ръкописи, които не са ми били препоръчани от някого. Върнах го, съпроводен с учтиво писмо, че за съжаление не разполагам нито с време, нито с необходимия опит, за да оценявам творчеството на други хора, и му предложих да се обърне към литературен агент. — Кит се прозя. — Не помня да съм получавал нещо друго от него.
— Не прочете ръкописа, така ли?
— Животът е прекалено кратък — той взе чашата си и допи остатъка от виното. После зачака Фиона да каже нещо за истинския повод, довел Сара Дювал тук.
— Утре сутринта заминавам за Единбърг — каза Фиона.
— Заради Дрю Шанд ли? — попита Кит.
— Дювал е убедена, че си струва да потърся връзка между трите убийства. Аз самата не съм много сигурна, че виждам смисъл в тази работа. Убийствата са извършени на три абсолютно различни места, в юрисдикцията на три различни правораздавания, и ако си спомням правилно, процесът по всяко престъпление трябва да се води в съответствие с изискванията на местното правораздаване. Не съм и много убедена, че съдът, в което и да е от трите места би приел доказателства от друг процес. Но поне полицейските служби, които работят по случаите, са се споразумели да си сътрудничат — следователно считат, че може да има някаква полза от това, дори само да успеят да прехвърлят нерешен случай на чужда сметка. Дювал смята, че има по-добри шансове да го обвини основателно в убийството на Джорджия, ако докажем повтарящ се модел на поведение.
Кит се изправи на лакти.
— Значи това, което казаха по новините е вярно? Хванали са истинския виновник.
— Според Дювал има сериозни основания да приемем, че е така. А все пак, тя познава най-добре положението. Освен това почти не съществува съмнение, че той е писал писмата. Дювал каза, че са практически идентични. И, колкото и да ме е срам да си призная, тъкмо тя ми припомни за един случай в Съединените щати, когато някакъв човек, занимавал се известно време с писане на анонимни писма, убил после дванайсет души. Признавам, че нямах право да твърдя толкова категорично, че авторът на тези писма няма да осъществи заплахите си.
Кит се усмихна.
— Очаквам писмени обяснения.
Фиона му се изплези.
— Кога точно тръгваш?
— Има един полет малко след девет часа.
— Радвам се, че си приела. Харесвах и Дрю, и Джейн. Не ми е приятна мисълта, че убиецът им няма да си получи заслуженото. Ако ти не успееш да намериш достатъчно доказателства, че убийствата им са свързани, никой няма да успее.
Фиона въздъхна.
— Ще ми се да споделях твоята увереност. Трудно ще бъде да се изгради обвинение — тя отклони поглед. — Иска ми се да дойдеш с мен.
— Защо? Няма нужда, нали онзи човек е в ареста.
Фиона, която сама не можеше да разбере какво я притеснява, сви рамене.
— Знам. Просто бих предпочела да си с мен и това е.
— Трябва да свърша книгата — възрази той.
— Нищо не ти пречи да работиш и в Единбърг. Ако искаш, стой си по цял ден в хотелската стая и пиши.
— Не е толкова просто, Фиона. И без това съм си разпилял мислите. Тази трагедия с Джорджия ме смаза. Едва успявам да напиша по някой ред. При това, като седя в собствения си кабинет, слушам си моята музика и около мен са моите неща. Няма да успея да се съсредоточа на непознато място, в хотелска стая, където непрекъснато ще връхлитат камериерки и единственото, което мога да слушам, е телевизорът. Няма да дойда и толкова.