Моля те, съгласи се да дойдеш. Струва ми се, че тъкмо ти си жената, с която бих искал да се запозная.
Поздрави:
Фиона си каза, че е лапнал удивително бързо стръвта. Не че Хорсфорт бе проявил кой знае какви умения в определянето на подхода. Странното бе по-скоро, че Блейк бе проявил удивителна готовност да установи контакт, и то съзнавайки явния интерес на полицията към него. Може пък да е бил толкова настоятелен именно за това; да е искал да разговаря с някой, който не подозира за последните му неприятности с представителите на закона. За човек, който явно обичаше да държи всичко около себе си под контрол, сигурно е било вбесяващо да бъде заобиколен от хора, които са считали, че знаят за него повече, отколкото са знаели в действителност. Непозната жена, която няма представа, че е бил заподозрян от полицията в извършване на престъпление, сигурно би му подействала успокояващо.
Каквато и да е била причината, операцията продължила. Следовател Ричардс се обадила на Блейк и приела срещата. Фиона отбеляза, че са разговаряли около десет минути. Бъбрили без особено смущение, предимно за филми, които били гледали наскоро, и се уговорили да се видят. При първата среща, както и при всички следващи, Ричардс имала в себе си предавател, и разговорите им се предавали по радиостанция. Двамата били следени дискретно през цялото време.
Ричардс бе играла ролята си добре, с подходяща смесица от нервно притеснение и дружелюбна готовност. Пили кафе, после Блейк предложил да се поразходят из парка, преди да се разделят. Докато се разхождали, й показвал местата, които трябвало да избягва, и други места, където можела да се разхожда спокойно. Изглежда познавал много точно местата, които били открити и добре осветени, както и тези, които били мрачни, обрасли в храсталак, където можел да се скрие човек с лоши намерения. Фиона си каза, че обикновеният човек надали се занимава с такъв анализ, разхождайки се из парка. Точно както хората, преживели пожар, винаги след това проявяват неестествено силен интерес към противопожарната защита, така и само човек, който си е представял парка като място, подходящо и за нещо друго, освен за разходки на чист въздух, би приемал околностите по начина, по който ги приемаше Френсиз Блейк. Този човек гледаше на света като хищник, не като жертва.
Но това изобщо не означаваше, че е убиец. Можеше да е воайор, можеше да обира закъснели минувачи, можеше да е ексхибиционист или изнасилвач и при всички положения реакцията му би била подобна. Но Хорсфорт бе допуснал да бъде убеден, че Блейк е убиец, затова и бе интерпретирал поведението му в съответствие с предварителното си убеждение. Това поне ставаше ясно от бележките на психолога върху проведения разговор. Първата среща на двамата беше напълно безобидна, но и в нея Хорсфорт бе видял това, което бе искал да види.
Тази мисъл потисна дълбоко Фиона. Всякакъв обективен анализ на материала беше предварително обречен на неуспех, защото първите решения, взети от Хорсфорт относно значението на постъпките на Блейк, бяха повлияли върху всички последвали събития.
Срещите продължили, виждали се два-три пъти седмично. На четвъртата среща Ричардс споменала нещо за убийството на Сюзън Бланчард, като говорели за ужасиите, които можели да се случат на една жена в големия град. Блейк бе отвърнал незабавно:
— Бях там същия ден. На Хампстед Хийт. Трябва да съм минавал наблизо, точно когато са я убивали.
Ричардс бе разиграла престорен ужас.
— Господи! Трябва да е било ужасно.
— Тогава не съм знаел нищо. Разбира се, нали иначе щях да повикам за помощ. Но все си мисля, че ако бях избрал малко по-различен маршрут, ако бях минал зад храстите, вместо по пътеката, можеше да се натъкна на убиеца — той очевидно се стремеше да привлече интереса й.
Фиона съзнаваше значението на този диалог. И все пак, той можеше да бъде интерпретиран по друг начин, изводът на Хорсфорт не бе единствено възможният. Според него, като убиец, Блейк изпитвал неудържимо желание да говори за престъплението си, макар и не директно. Фиона приемаше това по съвсем различен начин. Записа нещо в бележника си и кимна.
В края на третата седмица Блейк бе започнал да насочва разговорите на сексуални теми. Намеквал, че е време връзката им да претърпи развитие, че не е достатъчно само да се разхождат, да ходят на кино и по ресторанти. Ричардс се поотдръпнала, съгласно инструкциите, заявила, че иска да бъде сигурна, че наистина си подхождат, преди да реши да спи с него. Това отговаряло на плановете за разговори, навеждащи на сексуални фантазии. Фиона бе съгласна, че този ход на Хорсфорт беше ловък, макар че тя може би не би препоръчала толкова директни разговори. Все пак, той беше практикуващ лекар. В това отношение може би нейният инстинкт отстъпваше на неговия.