Фиона го гледаше стреснато. През ум не й мина да направи връзка, когато Сара Дювал каза, че с убийството на Дрю Шанд се занимава главен инспектор Санди Галоуей. Но съмнение не можеше да има. Яркочервената коса бе избледняла и примесена със сиви нишки, а червендалестото лице бе добило леко лилав оттенък, който би трябвало да обезпокои личния му лекар, ако Галоуей изобщо намираше време да го посети. Но очите му не се бяха променили — бледосини, с все същите необичайно тъмни мигли. Носът бе нашарен с червени жилчици като произведение на Джексън Полок15, а устата бе по-свита в израз на постоянно неодобрение, отколкото я помнеше. Но каква друга промяна би могла да се очаква у мъж, прекарал изминалите дванайсет години в напрегната полицейска работа?
Галоуей я изгледа и се усмихна.
— Не, не, доктор Камерън — отбеляза той сърдечно. — Имате грешка. В случая ние би трябвало да коленичим пред вас.
Фиона се изправи с усилие.
— Нямах представа… тъкмо търсех къде да включа лаптопа.
Галоуей зацъка укорително.
— Мъри трябваше да е свършил тази работа вместо вас.
— Нямам впечатление Мъри да е склонен да върши работа вместо някого — отбеляза сухо Фиона. — Особено вместо по-възрастни жени. Още си чакам кафето.
Галоуей отметна глава и се засмя беззвучно.
— С годините сте станала още по-наблюдателна.
— Професионален навик. Но наистина се учудих, когато ви видях — Фиона протегна ръка. Ръката на Галоуей беше суха и силна.
— Споменах пред главен инспектор Дювал, че ви познавам от по-рано. Предполагах, че ви е предупредила — каза той.
— Главен инспектор Дювал обича да държи всички в напрежение — каза Фиона, като се опитваше да говори с неутрален тон.
— Е, какво да се прави. Знаете ли, още ми е тежко, че не можахме да открием виновника за смъртта на сестра ви.
Фиона отклони поглед.
— Няма да ви лъжа, навремето се гневях. Но сега вече разбирам колко трудно е да се залови сериен престъпник. — Тя се взря отново в очите му. — Не обвинявам никого. Знам, че сте направили всичко по силите си.
Галоуей се почеса по носа.
— Знаете ли, от вас научих нещо много важно за нашата работа.
— Така ли?
— Да. Никога не бива да забравяме, че убитите имат семейства, и че тези семейства имат право да знаят какво се е случило с тях. Не е зле да си го припомняме от време на време. — Той се покашля. — Тъй или иначе, беше много мило от ваша страна, че дойдохте веднага. Накарах един от подчинените си да ви донесе досието на случая. Имате ли нужда от други документи?
Фиона отвори куфарчето на лаптопа.
— Искам да огледам апартамента на Дрю Шанд.
— Претърсихме го основно, нали знаете — той се наведе напред, смръщен, подпрял юмруци на масата. Но от позата му не лъхаше агресия, по-скоро правеше впечатление на заинтригуван.
Тя го погледна право в очите.
— Искам просто да си създам усещане за него. И да се убедя, че няма да видя нищо, което би свързало Чарлз Редфорд с Дрю Шанд.
Точно в този момент някой почука на вратата. Влезе униформен полицай, който тикаше пред себе си количка на колелца, претоварена с папки.
— Това ли е всичко, сър? — попита той.
Галоуей погледна въпросително към Фиона.
— Кафе — каза тя. — Или ми обяснете къде мога да намеря най-доброто кафе в сградата, или кажете на някой да ми носи по една чаша на всеки кръгъл час.
— Нали чухте — обърна се Галоуей към униформения. — Вървете в кабинета ми и свалете моята машина заедно с кутията с кафето. — Той се усмихна на Фиона. — Ако закъсам, ще прескачам при вас да си направя една чаша. Сега ви оставям да работите. Ако имате нужда от нещо, или прецените, че трябва да разговаряме, обадете се на централата да ви свържат с мен. Когато прецените, че сте приключили тук и можете да тръгвате за апартамента на Шанд, обадете ми се и аз ще ви изпратя кола.
15
Джексън Полок (1912–1956 г.) Американски художник, водеща фигура в американския абстракционизъм и експресионизъм. — Бел.прев.