Дарън работеше в малък кабинет на приземния етаж, който напомняше на военновременен бункер. Едната стена бе покрита с най-различни карти на територията на участъка, по които бяха набучени пъстри карфици. Другата стена беше заета от шкафове, пълни с папки. Рафтовете на третата стена се огъваха под тежестта на картотечни кутии. Дарън седеше на ръба на едно бюро, което заемаше по-голямата част от третата стена. Беше облечен цивилно със синьо яке, сини джинси, бяла тениска и снежнобели маратонки. Първата мисъл на Джоан бе, че ако може да се съди по външния вид, досиетата на Дарън би трябвало да са в безупречно състояние. Болезнено съзнаваше, че поради струпалата се през деня работа и недостига на сън, видът й контрастира неприятно със свежия отговорник по информацията.
Запознаха се и Джоан се насочи веднага към темата, която я интересуваше.
— Както ви казах, опитвам се да намеря заподозрян във връзка с поредица изнасилвания. Имаме основания да считаме, че този човек живее във вашия участък. Прерових общинския регистър, но не открих нищо. Предполагаме, че може да има досие за по-дребни сексуални престъпления, но може да са регистрирани и опити за изнасилване. Търсим човек, който извършва престъпленията си на открито, напада само жени от бялата раса, за предпочитане руси. Възможно е да използва колело, за да избяга от местопрестъплението и да заплашва жертвите си с нож. Възможно е при някои от нападенията да са присъствали малки деца.
Дарън стана от бюрото и се упъти към шкафа с папките.
— Междувременно премислих и наистина веднага мога да цитирам две имена. — Той дръпна един картотечен указател и започна да рови в него. — Ето го. — Извади малка купчинка картони, спретнато стегната с ластик. — Гордън Харълд Армстронг.
Подаде картончетата на Джоан и отиде до друго чекмедже.
Гордън Харълд Армстронг беше двайсет и петгодишен, безработен, и няколко пъти бе влизал в затвора за кражби и нападения със сексуален мотив. Нападаше жени, които се прибираха от работа, опипваше ги и се разголваше пред тях. Беше заплашвал три от нападнатите жени с нож. Никъде не се споменаваше колело. Но основното, което според Джоан го вадеше от списъка на заподозрените бе, че Армстронг е чернокож. А според анализа на убийството на Сюзън Бланчард, направен от Фиона Камерън, както и съдейки по показанията на жертвите, трябваше да търсят човек от бялата раса.
Дарън се обърна към нея. Държеше в ръка само едно картонче.
— Този става ли?
Джоан поклати глава. Той й подаде картончето.
— Вижте тогава този.
Джерард Патрик Койн, двайсет и седемгодишен, роден в Нова Зеландия, пристигнал в Обединеното кралство като студент на осемнайсет години. Което обяснява отсъствието на името му от общинските регистри, досети се Джоан. Завършил социология в Кентския университет. Досега е работил като анализатор за различни маркетингови компании. Арестуван за първи път преди четири години, когато една жена се оплакала в полицията, че я нападнал в близкия парк. Блъснал я на земята и се опитал да я насили. Но тя се измъкнала и избягала. Впоследствие обвинението било вдигнато поради недостатъчен доказателствен материал. За втори път го арестували след още няколко месеца. При редовната си обиколка патрулиращи полицаи го открили скрит в храстите на друг парк, този път с нож в ръка. Бил обвинен в притежание на хладно оръжие и осъден на две години условно. Според неофициалните бележки на гърба на картончето, бил заподозрян в още два опита за изнасилване. В единия случай нападнатата жена била толкова уплашена, че отказала да участва в идентификация на нападателя. Във втория нападнатата не могла да различи Койн сред група други мъже.
Койн нямал никакви помощници й не извършвал престъпленията си в група — нещо типично за извършители на сексуални престъпления. Затова пък имал колело. Старателните записки на Дарън Уотсън включваха и информация, че Койн е член на местния колоездачен клуб и дори е печелил няколко надбягвания.