Джоан си позволи да се усмихне.
— Дарън, ти си прекрасен — каза тя и размаха картончето като печеливш лотариен билет.
— Харесва ти нашият господин Койн, така ли?
— Дали ми харесва? Луда съм по него! — Още докато говореше, Джоан бръкна в чантата си, извади бележник и започна да преписва сведенията, събирани от Дарън. Адрес, дата на раждане, дати на арестите, дата на издаване на присъдата, името на колоездачния клуб.
Половин час по-късно, когато почука на вратата на Стив Престън, Джоан беше убедена, че и той ще изпита същите чувства при вида на сведенията за Джерард Патрик Койн. Влезе в кабинета широко усмихната.
— Имам страхотни новини! — започна тя, седна срещу шефа си, без да чака да бъде поканена, отвори бележника си и започна да чете. Накрая вдигна поглед и допълни: — Струва ми се, че най-сетне разполагаме с истински заподозрян.
Тя събра купчината компютърни разпечатки и ги подаде на шефа си.
— Но нищо не го свързва със случая Сюзън Бланчард — припомни й Стив. — Нищо освен малко неофициална информация и някакъв компютърен анализ.
Той взе купчината хартия и загледа най-горния лист, на който имаше и снимки на Койн.
— Я чакай — каза той. Внезапно в гласа му се долови нотка на възбуда.
— Какво има, шефе? — Джоан се приведе любопитно напред, като че ли да види това, което бе направило впечатление на Стив.
— Познавам това лице. Виждал съм го. — Той притвори очи и се смръщи в опит да се съсредоточи. Когато отвори отново очи, лицето му грееше от радостно вълнение. — Той беше в Олд Бейли, в деня, когато освободиха Блейк! Знам, че беше именно той, защото беше облечен в колоездачен екип, затова ми направи впечатление. Носеше и шлем. Той е, Джоан. Знам, че беше той.
— Сигурен ли сте?
Тя не смееше да се надява.
— Абсолютно. Наблюдавах доста внимателно галерията, отделена за публика, защото бях убеден, че не сме изправили пред съда истинския виновник. Оглеждах лицата и се надявах, че мога да видя нещо, което да ме наведе на истинска следа… — Той скочи на крака и започна да кръстосва кабинета. — Джоан, намери ми видеозаписа на погребението на Сюзън. Знам, че снимахме всички присъстващи от всякакви ъгли. Виж какво можеш да измъкнеш и от архивите на пресата. Всичко, което са снимали пред Олд Бейли. Както и при съдия-следователя. Там внимавай много, знаеш как реагират, ако заподозрат, че ровим нещо. Поговори с хората, които отговарят за контактите с пресата, те могат да ти помогнат.
— Какво ще правим с Койн, ще го следим ли?
Стив разпери ядосано ръце.
— Нямам хора, Джо. Да видим… — той говореше по-скоро на себе си, докато драскаше по бележника на бюрото си. — Джон сменя Нийл пред дома на Блейк в шест. Може тогава Нийл да отиде на адреса на заподозрения и да остане до полунощ… — Той вдигна поглед към Джоан. — Джо, можеш ли да дойдеш утре в седем и да следиш през деня Койн?
Джоан кимна. Ентусиазмът надделя над умората.
— Разбира се. Възможно е това да е следата, която чакаме от толкова време. Но… ако мога да попитам… защо да продължаваме да следим Блейк, след като имаме сериозни подозрения за Койн?
Стив кимна примирено.
— Въпросът ти е съвсем уместен. Предполагам, че откачам на тема Блейк. Знам много добре, че не е убиецът. Но ако Фиона Камерън е права и той наистина е видял всичко, което е станало онази сутрин на Хампстед Хийт, бих искал да имам повод да го прибера. Освен това… кой знае, може да се е свързал с Койн. Бих искал да не го изпускаме от очи, доколкото е възможно. Но от тук нататък не бива да се съсредоточавате само върху него. Остави това на мен, аз ще организирам наблюдението. Само бъди утре в седем пред жилището на Койн и остани там.
Тя стана.
— Така ще направя. А сега мисля да си вървя, за да наваксам малко сън.
— Заслужаваш да си поспиш. Страхотна работа свърши, Джо. Браво. — Той се усмихна. — Късметът ни проработи. Имам добро предчувствие.
Преди вратата да се затвори зад нея, Стив вече говореше по телефона. За петнайсет минути успя да организира всичко необходимо. Нийл прие да поеме допълнителното наблюдение, успя да уговори още един служител да поеме Блейк на следващия ден, когато екипът му щеше да е изцяло ангажиран с други задачи. Не беше напълно задоволително, но не би могъл да осигури нищо по-добро за толкова кратко време. Освен това, като си помислеше наистина колко му вървеше напоследък, го обземаше оптимизъм. Може би най-сетне щяха да заловят истинския убиец на Сюзън Бланчард. Нищо не би го зарадвало повече.