— Давай — обърна се той към колегата си. — Той е тук някъде. Убеден съм, че ще го открием.
Търпението му бе възнаградено само след десет минути. На втория филм се виждаше как Койн се появява иззад тисовите дървета в единия край на гробището. Беше облечен подходящо за случая — в тъмен костюм, с вратовръзка. Стоеше зад близките на убитата, в самия край на тълпата, заобиколила гроба. Много от присъстващите бяха отстъпили назад от уважение пред скръбта на близките, когато близначетата на Сюзън Бланчард хвърлиха рози върху ковчега на майка си, преди той да бъде спуснат в гроба. След края на церемонията хората се бяха разотишли доста бързо. Само Койн просто се бе скрил отново зад тисовете и бе изчакал да си тръгне и последният от присъствалите на погребението. На филма се виждаше как се появява отново, прекосява гробището и тръгва по пътеката, която води към гроба на Сюзън Бланчард.
Стив почувства как пулсът му се ускорява, докато Койн се движеше бавно по пътеката. Той подмина гроба, без дори да хвърли поглед към него, продължи по пътеката и спря, след като подмина още два гроба. После се обърна така, че стоеше с лице към един надгробен камък.
— Да му се не види — изруга тихо Стив. — Не виждаме лицето му. Готов съм да се обзаложа, че гледа към нейния гроб.
Койн стоеше с леко приведена глава. Остана така една-две минути, после се обърна и се върна по пътя, по който бе дошъл. В поведението му нямаше нищо съмнително. Ако го подложеха на разпит, можеше да каже, че е изчакал да свърши погребението на Сюзън Бланчард, за да може да отиде спокойно до гроба, който се намираше близо до нейния. Но присъствието му на гробищата този ден, съпоставено с присъствието му в Олд Бейли в деня, когато освободиха Френсиз Блейк, както и с географския профил, изграждаха стабилна аргументация, макар основана на косвени доказателства, която може би щеше да бъде достатъчна за арестуването му.
— Искам разпечатка на поредиците кадри, на които присъства заподозреният — каза Стив. — Особено на кадрите, където е с лице към камерата. Увеличете ги колкото е възможно, стига лицето да се вижда ясно. Не искам да има и най-малко съмнение в достоверността на снимките.
— Няма проблем — каза техническият работник. — Сигурно ви трябват спешно?
— Много спешно — Стив вече вървеше към вратата. Погледна часовника си. Тефлон обикновено си намираше извинения, за да изчезва рано от кабинета си в петък следобед, но ако имаше късмет, може би щеше да успее да го спипа.
Капитан Телфорд чакаше асансьора, от който слезе Стив.
— Радвам се, че ви срещам, сър. Трябва да разговарям спешно с вас във връзка със случая Сюзън Бланчард — каза той категорично.
— Не може ли да отложим разговора, Престън? Имам важна среща.
„С един голям джин с тоник“, каза си иронично Стив.
— Съжалявам, но работата е неотложна, сър. Бихте могли да се обадите и да предупредите, че ще се наложи да закъснеете.
Телфорд се нацупи и изпуфтя.
— Добре де, добре. Но карай накратко.
Завъртя се на пети и тръгна обратно към кабинета си.
Стив едва бе затворил вратата, когато Телфорд попита:
— Какво толкова неотложно има?
— Имаме сериозни улики срещу нов заподозрян по случая Бланчард, сър. Имам намерение да го повикам за разпит и да претърся жилището му. Мислех, че е редно да ви държа в течение.
Той седна на стола за посетители, без да обръща внимание на това, че Телфорд още стоеше прав.
— И откъде се появиха тези улики? — попита Телфорд с неприкрит скептицизъм.
— Ако си спомняте, сър, вие позволихте да поръчаме статистически подбор на сродни престъпления и географски профил въз основа на тези данни. Хора от екипа ми провериха досиетата на криминално проявени лица в зоната, определена в географския профил, и намерихме човек, който отговаря на показателите.
— Това ли е всичко? — прекъсна го Телфорд. — Мислите ли, че в магистратурата ще приемат това като достатъчен повод да го приберете и да обърнете дома му с главата надолу?
— Има още, сър — Стив едва успяваше да потисне раздразнението си. — Заподозряният е член на колоездачен клуб, а двама от свидетелите твърдят, че са видели колоездач, който се е отдалечавал много бързо от местопрестъплението. Нещо повече, когато видях снимката на заподозряния, аз лично го разпознах. Виждал съм го преди, сър. Той беше в Олд Бейли, когато се гледаше обвинението срещу Блейк. Това се потвърждава от снимки, направени в същия ден. Впоследствие прегледах и видеозаписа от погребението на Сюзън Бланчард. Той е бил и там. След погребението минава покрай гроба й. Според мен разполагаме с достатъчно косвени улики, за да го арестуваме по подозрение в убийство. А също и да претърсим жилището му в съгласие с параграф осемнайсети от наказателния кодекс. — Той не откъсваше поглед от лицето на Телфорд, опитвайки се да се наложи със силата на волята си. Знаеше, че може да надделее над безхарактерния си началник, но никога досега не се бе опитвал да изпробва на практика това свое убеждение. Може би трябваше да направи това още преди месеци, когато Телфорд го принуди да се откаже от услугите на Фиона и да работи с Хорсфорт. Тогава бе отстъпил и бе платил прекалено висока цена, за да приеме да я плати повторно.