— Не е достатъчно — възрази Телфорд. — Освен това ти вече веднъж издъни случая. Не ми трябва втора беля.
— Не е необходимо да огласяваме нищо, сър. Не е нужно да съобщаваме официално каквото и да било, преди да сме готови да повдигнем обвинение срещу него. Никой външен човек няма да научи за ареста и претърсването. От мен и малкото хора, които работят по случая, няма да излезе нищо.
Телфорд поклати глава.
— Така, както ми ги описваш, нещата звучат убедително. Но аз искам да представя аргументите пред заместник-началника на криминалния отдел, преди да предприемем нещо повече.
— Но заместник-началникът е в отпуск — възрази Стив. Виждаше как случаят отново се изплъзва от ръцете му и беше безсилен да промени нещата.
— Ще се върне в понеделник. Предлагам ти да се срещнем с него още сутринта. Дотогава не правете нищо, за да не подплашите заподозряния. — Телфорд се усмихна добродушно. Беше успял да намери начин да се измъкне от отговорност и явно ликуваше. — Достатъчно дълго сме чакали. Още два дни няма да объркат нищо.
— Това не ми върши работа — Стив почувства, че се изчервява от гняв. Усмивката на Телфорд избледня и той се намръщи. — Хората ми работят двайсет и четири часа в денонощието, за да постигнат резултати и аз не искам да губя набраната инерция. Смятам да оставя съобщение на домашния телефон на заместник-началника, за да се свърже с мен колкото е възможно по-бързо.
— Как смеете да ме прескачате? Не си знаете мястото, Престън! — Телфорд се развика като човек, който съзнава, че е безсилен да се справи по друг начин.
Стив се изправи.
— Може и така да е, сър. Но този случай е мой и аз няма да рискувам повече. Готов съм да поема цялата отговорност за постъпките си.
Изправен пред такава непреклонност, Телфорд незабавно започна да отстъпва.
— Правете, каквото искате, щом смятате, че е необходимо. Дано наистина имате основание да нарушавате почивката на заместник-началника.
— Благодаря ви, сър — тонът на Стив беше почти оскърбителен. Излезе бързо от кабинета, защото се опасяваше да не избухне, и дори успя да не затвори вратата с трясък. Не беше постигнал точно този резултат, на който се бе надявал, но поне нямаше да се занимава с Тефлон. Заместник-началникът на криминалния отдел надали щеше да изпадне във възторг, когато установеше веднага след завръщането си от чужбина, че го издирват спешно по работа. Но макар че и той се занимаваше предимно с политика като всеки ръководен кадър, навремето заместник-началникът беше далеч по-предприемчив следовател, отколкото Телфорд би могъл да бъде някога. Той щеше да разбере припряността на Стив. И сигурно щеше да му разреши да действа. Дотогава трябваше да наблюдават заподозряния колкото бе възможно по-дискретно.
Докато вървеше обратно към кабинета си, Стив мислеше, че нищо не става точно така, както си го представяше предварително.
Фиона сигурно би се съгласила с тази негова мисъл. Беше преровила цялото досие на случая Дрю Шанд, но тази работа се оказа крайно непродуктивна. Не можа да открие абсолютно нищо, което би могло да послужи за връзка с някое от другите убийства. Едно от малкото неща, които можеше да прецени засега бе, че въпреки внимателната инсценировка нямаше никакво доказателство за сексуална мотивация, подобна на тази, която съществуваше за убиеца в романа. Този факт сам по себе си беше наистина значителен, защото даваше възможност да се свържат убийствата на Джорджия и Дрю. И двамата са били следени, и двамата са били отвлечени, нито един от тях не е бил убит в собствения си дом, а на място, което досега не е открито, двамата бяха награждавани автори на романи за серийни убийци, романите им бяха филмирани с голям успех. Но всички тези подробности оставаха в сферата на психологическия анализ. Нямаше почти нищо конкретно, въз основа на което да се търсят по-нататъшни доказателства.