Това, което направи впечатление на Фиона, бе склонността на убиеца да се отклонява донякъде от образеца, на който подражаваше. При двете убийства имаше по едно сериозно разминаване между описанията в романа и истинския план на убиеца. При убийството на Дрю Шанд трупът бе оставен на друго място. Макар доста места наоколо да отговаряха по-точно на описаната в романа сцена, убиецът бе избрал тъкмо това, вероятно защото беше малко по-скрито и дотам можеше да се стигне с кола. В. романа на Джейн Елиъс жертвата бе измъчвана, докато е още жива, а истинският убиец бе нанесъл описаните от нея рани след настъпване на смъртта. Възможно бе убиецът да не е преценил първия си удар и да я е убил, вместо само да я зашемети. Но бе възможно и да не издържа психически на такива садистични експерименти. Фиона бе по-склонна да приеме втория вариант, защото отговаряше на проявената по-рано склонност на убиеца да постъпва практично.
В случая с Джорджия отклонението от оригинала се изразяваше в това, че убиецът бе оставил главата при трупа. Нещо повече, според Дювал нямаше доказателства той да се е придържал буквално към оригиналното описание — нямаше никакви признаци за сексуално задоволяване с тленните останки. Още една проява на практичност и нетърпимост към по-отблъскващата част на описанията. За убиеца беше важно действията му да бъдат разбрани правилно, затова жертвата трябваше да бъде идентифицирана — и той бе оставил главата при трупа, независимо от това, че променяше сценария.
Това не можеше да се приеме за подпис, но създаваше някакъв модел на действията му. Като имаше предвид тези свои наблюдения, Фиона влезе в апартамента на Дрю Шанд, обзета от известен оптимизъм. Може би наистина щеше да открие нещо показателно.
В късния следобед Мъри се появи отново, за да я прекара през натовареното движение в края на работния ден до апартамента на Дрю Шанд в Новия град. Той й отвори и я остави сама, като преди това я помоли да заключи, като си свърши работата, и да донесе ключовете в Сейнт Ленърдс на другата сутрин.
Първото, което си помисли Фиона, беше че апартаментът е прекрасен. Стаите бяха просторни и елегантно обзаведени, с гипсови корнизи в дневната и голямата спалня. Прозорците на спалнята гледаха към голяма обществена градина с много дървета и желязна ограда. Улицата я отделяше от заобикалящите я къщи. Обзавеждането на апартамента беше скъпо, завесите на прозорците бяха от тежки тъкани, мебелите — удобни. По стените имаше плакати от филмови трилъри, вкусът на собственика личеше и по подбора на видеокасетите, с които бе препълнен един от големите шкафове в дневната. Но въпреки това и въпреки книгите в прекалено подредения кабинет, жилището приличаше по-скоро на модел за снимки в списание за вътрешно обзавеждане, отколкото на дом. Дори банята беше неестествено спретната, всички обичайни туби и шишенца бяха прибрани в огледалните шкафове. Нямаше дори някоя наполовина изстискана паста за зъби, която да наруши порядъка.
Това бяха впечатленията й от първата обиколка на апартамента. Но тя не се занимаваше с поведенческа психология, целта й не бе да разбере престъплението, като анализира психиката на жертвата. Най-важното беше да открие нещо от живота на Дрю Шанд, което би могло да го свързва с Чарлз Кевъндиш Редфорд. Беше убедена, че полицията е претърсила съвестно апартамента, но тогава те бяха търсили доказателства за връзки с хомосексуалисти и садомазохисти, а не писма от някакъв неуспял писател.
Тя издърпа въртящия се стол до шкафа, в който имаше много папки, и започна да се рови из тях. В най-долното чекмедже имаше лична документация — ипотеки, сметки, квитанции, застраховка на колата, цялата купчина хартии, която е неразделна част от живота на съвременния човек. В следващото чекмедже имаше папки с бележки, свързани с издадения роман на Дрю и книгите, върху които беше работил. Тя прехвърли набързо папките, за да се убеди, че няма доказателства Дрю да е откраднал все пак някоя идея от Редфорд. Доколкото можа да прецени, всички нахвърляни теми бяха изцяло плод на неговото въображение.
В най-горното чекмедже беше подредена кореспонденцията. В една папка бяха подредени писмата от литературния му агент, в друга — от издателството, в трета — договорите, а на четвъртата имаше надпис — „Писма от читатели“. Фиона си каза, че папката е учудващо голяма. Достатъчно дълго живееше с Кит, за да си създаде представа за количеството писма от почитатели, които получаваше един популярен автор, но натрупаната от Дрю поща надхвърли очакванията й. Първите писма бяха точно такива, каквито би могла да очаква — възторжени отзиви за първия му роман, запитвания кога може да се очаква следващия, молби за автографи, тук-там леко притеснено изтъкване на някоя дребна грешка. Имаше и няколко писма, изразяващи отвращение към насилието в „Подражател“, но нищо, което би могло да смути особено автора.