Но най-много бяха писмата и разпечатаните мейлове от мъже, които проявяваха желание да се срещнат лично с автора на „Подражател“, защото го намираха за много привлекателен, и се интересуваха дали в романа са отразени действителните му сексуални наклонности. Всички тези писма бяха защипани с кламер, а върху най-горното бе залепено листче, на което пишеше „Садо-файл“.
Докато ги прелистваше, едно писмо се измъкна и изпадна от долната част на купчината, защото не беше захванато от кламера. Беше сгънат на четири лист с формат А4.
Фиона го разгъна и въздъхна доволно.
„Дрю Шанд — зачете тя, — твоята кариера едва започва, но вече стъпваш на несигурната почва на литературната кражба. Ти крадеш от мен. Знаеш, че взе моя труд и сега го представяш за свой. Твоите лъжи ме лишават от това, което ми принадлежи по право.
Работата ти е бледо отражение на чужда светлина. Ти отнемаш и унищожаваш, ти си паразит, който живее от жизнената сила на хората, на чийто талант завижда. Знаеш, че е така. Погледни в жалката си, долнопробна душа и няма да намериш сили да отречеш, че си ме лишил от много неща.
Дойде време за разплата. Не заслужаваш нищо друго, освен моето презрение и омразата ми. Ако се налага да те убия, за да получа това, което по право е мое, така и ще стане. Така ще платиш, задето открадна душата ми.
Аз имам право да избера деня и часа. Вярвам, че занапред няма да спиш спокойно — не го и заслужаваш. Ще се забавлявам добре на твоето погребение. А после ще се издигна като феникс от твоята пепел.“
Между това писмо и предишните имаше малки разлики, но приликите бяха преобладаващи. За Фиона нямаше съмнение, че и това писмо е дело на човека, който бе пратил анонимни заплахи на Кит и Джорджия. Той бе и авторът на листовката, разпространена на прословутата пресконференция, на която бе се самообявил за убиец.
Вече бе почти невъзможно да се намери аргумент против реалното положение на нещата. Съвпаденията бяха прекалено много. Който и да бе убиецът на Джорджия, той бе убил и Дрю. И по всичко личеше, че това лице е именно Чарлз Кевъндиш Редфорд.
Глава 47
Стив мислеше, че апартаментът й е точно отражение на личността й. Светъл, с леки мебели, стилно и смело обзавеждане. Тери живееше на последния етаж на една стара тухлена сграда близо до Сити Роуд. Долните три етажа бяха заети от студио за графичен дизайн, работилница за кожени изделия, и фирма, която се занимаваше с разпространението на продукцията на независими филмови компании. На звънеца за последния етаж пишеше просто „Складова база Фаулър“. Стив заподозря, че помещенията на последния етаж не са предвидени за живеене. Заподозря също, че Тери въобще не се вълнува от този факт.
Жилището й се състоеше от едно много голямо помещение. В единия край имаше врата, която водеше към много малка баня с душ-кабина. Стените на основното помещение бяха варосани, подът беше настлан с тъмна теракота. Една част от помещението изпълняваше функциите на спалня — там имаше голямо легло с табли от извити месингови тръби и няколко закачалки. В частта, определена за дневна, имаше няколко кресла, толкова меки, че бяха почти безформени, и малка стереоуредба. Имаше и ъгъл, отделен за работа — там беше бюрото с компютъра, а стените бяха покрити от горе до долу с лавици, пълни с книги. В друг ъгъл се намираше кухнята, близо до единия от прозорците. Там имаше кръгла чамова маса и няколко сгъваеми стола. До стената беше долепена масичка с портативен телевизор и видео. По стените имаше поставени в рамки рисунки на Кийт Харинг16. Те бяха и единственият източник на ярки цветове в помещението.
Тя отвори вратата тържествено, имитирайки приветствени фанфари. Той застана на прага и огледа помещението. После кимна и каза:
— Страхотни плакати. Харесва ми.
Тя затвори вратата зад него и веднага се озова в прегръдките му. Устните им се търсеха, нямаше време да се събличат, само дърпаха трескаво дрехите, които им пречеха, желанието изтриваше от съзнанието им всичко, освен усещането за тялото на другия.
16
Кийт Харинг (1958–1990 г.) — Американски художник, представител на поп-арта, работил и като стенописец, сценограф и скулптор. — Бел.прев.