После, докато лежаха на леглото, все още раздърпани и задъхани, но без да се притесняват от външния си вид, Стив попита:
— Какво си предвидила след ордьовъра?
Тери се изкиска и пъхна ръка под ризата му.
— Това не беше ордьовър, а само дребна почерпка за сметка на заведението.
— Трогнат съм от вниманието.
Тери се измъкна от ръцете му и стана. Той следеше с очи гъвкавите й, непринудени движения.
— Предлагам да се разположим по-удобно — каза тя, смъкна роклята си през главата и изрита нанякъде обувките си.
— Приемам предложението.
Стив също стана, извади от джоба си мобилния телефон и пейджъра, отиде до бюрото и ги остави до клавиатурата на компютъра. После попита:
— Къде е банята?
Тери посочи с пръст.
— Там, накрая.
— Да не изчезнеш? — попита той, преди да влезе.
— Не се бой.
Щом Стив затвори вратата на банята зад себе си, тя скочи на крака и отиде до бюрото. Загледа замислено мобилния телефон и пейджъра. Снощното иззвъняване бе разрушило атмосферата на вечерта — и то дори не беше свързано с негов случай, а само го подсети отново за тревогите му за безопасността на неговия приятел. Нещо по-лошо, споменът за Фиона Камерън се беше изправил между тях. Тя не можеше да прецени какво се бе случило между тях в миналото, но инстинктът й подсказваше, че не става дума за обикновено приятелство. Щом чуеше името на Фиона, Стив се променяше, променяше се езикът на тялото му и подсказваше, че нещо повече се крие под повърхността. Днес нямаше да допусне призрака на Фиона в леглото при тях. Импулсивна както винаги, Тери протегна ръка и изключи и мобифона, и пейджъра. При това, убеждаваше се тя, докато се връщаше към леглото, днес беше петък, краят на работната седмица. Ако държеше на връзката си с този мъж, трябваше да разбие навиците му на работохолик. Нищо не й пречеше да започне да осъществява плановете си още от днес.
Сара Дювал стоеше под тъничката струя, която се изцеждаше от душа, и се чудеше защо във всички полицейски участъци, където бе работила досега, душовете винаги са развалени. Беше прекарала последния час в компютърната зала, където подчинените й въвеждаха търпеливо всички показания на свидетели от Смитфийлд. Разпитите продължаваха все още на територията на цял Лондон. Тъй като разпитите на Редфорд оставаха безрезултатни, тя реши да бъде по-настоятелна и в други аспекти на следствието. Излезе от залата едва когато забеляза, че буквите на екрана се размиват пред очите й, като че ли ги гледаше през вода.
Ако изпиеше още едно кафе, можеше да си докара някоя сърдечна криза, затова предпочете да вземе душ. Надяваше се, че една силна, хладна водна струя ще възстанови поне донякъде функциите на мозъка й.
Първите двайсет и четири часа след убийството бяха решаващи за всяко разследване. За лош късмет, тези двайсет и четири часа бяха изтекли по някое време миналата седмица. Следата, по която вървеше, отдавна бе изстинала. Доколкото можеше да прецени, нямаше нито едно свидетелско показание, освен онова на литературната агентка, което би могло да свърже по-здраво Редфорд с престъплението. А дори заплахата към агентката можеше да докаже само наличието на мотив, но не и пряка връзка с престъплението. Единственото конкретно сведение, с което разполагаха, бяха показанията на един шофьор, който твърдеше, че забелязал сребрист джип, може би тойота или мицубиши, паркиран зад ягуара на Джорджия Лестър в деня на изчезването й. Свидетелят не бе видял нито Джорджия, нито шофьора на джипа. Но нямаше данни Чарлз Редфорд да притежава или да е притежавал подобна кола. Тя беше пратила един полицай да проверява във фирмите, които осигуряваха коли под наем, дали Редфорд не е наемал такава кола наскоро.
Тя спря тънката струйка вода и излезе от душ-кабината. Изтърка се енергично с хавлиена кърпа и облече смяната чисти дрехи, които държеше в шкафчето си — сини джинси и широка памучна блуза. Може да не бяха много подходящи, но при всички случаи бяха за предпочитане пред изпомачкания костюм, който не беше сваляла вече трийсет и шест часа. Допирът на чистите дрехи до кожата й я освежи повече от душа. Хвърли набързо един поглед в огледалото, и реши, че може да продължава.
Когато влезе обратно в компютърната зала, долови веднага някакво ново чувство на приятна възбуда. Едва беше влязла, и един от сержантите избърза към нея.