— Е, тогава положението наистина трябва да е било отчаяно.
— Благодаря ти, Нийл. Та според мен шефът е при мадамата и е решил като никога да забрави една нощ за работата и да го удари на живот.
Нийл поклати глава.
— Никога не би изключил и пейджъра.
— Така си мислиш ти. И какво ще правим сега?
Нийл запали двигателя.
— Отивам да дремна няколко часа, докато той се появи. Не е възможно да не дойде сутринта, за да разбере какво става. Готов съм да се хвана на бас.
— Сигурно ще дойде. Почакай да обърна, за да заема мястото ти.
Джоан потегли. Когато се върна, Нийл вече изваждаше полека колата си. Тя паркира и зае поста си. Дано само Джерард Койн нямаше намерение да кара колело тази сутрин.
Глава 51
Керълайн навлезе в една отбивка точно преди Инвърнес и изключи радиото.
— А сега накъде? — попита тя.
Фиона се прозя и потърка очи с юмруци. Чувстваше се куха отвътре и леко й се гадеше — както става от липса на достатъчно сън, съчетана с големи приливи на адреналин. Дъждът беше спрял, въздухът беше забулен в лека сивкава мъгла, от която Инвърнес добиваше вид на призрачен град.
— Не знам — призна тя. — Знам само, че собственикът на гаража, където Кит оставя лендроувъра, се казва Локлан Фрейзър.
Керълайн изсумтя.
— Това, разбира се, изяснява нещата.
— Искаш да кажеш, че Фрейзър е често срещано име из тези земи, така ли?
— Може да се каже. Потомственият замък на предводителя на клана Фрейзър се намира на пет мили оттук. Тук името Фрейзър се среща по-често, отколкото Смит в Лондон.
Тя запали колата и потегли към центъра на града.
— Къде отиваме?
— В случай на съмнение се обръщайте към полицията. — Керълайн насочи колата към главната улица. — Или ще открием полицейския участък, или полицай от нощния патрул, който се тъпче със сандвичи в някое денонощно заведение.
— Мислиш ли, че в Инвърнес има такова нещо като денонощно заведение? — попита Фиона скептично.
Керълайн й се усмихна мрачно.
— Не ставай жертва на туристическата пропаганда. Инвърнес не е чак толкова дълбока провинция.
— Значи ли това, че можеш да ме упътиш откъде да си купя малко трева?
Керълайн повдигна вежди.
— Струва ми се, че по местните стандарти е или много рано сутринта, или прекалено късно през нощта за такава работа. Надявам се, че това беше шега.
Фиона се озъби.
— Технически погледнато, да. Но по принцип шегите би трябвало да са смешни, а на мен точно сега никак не ми е до смях. Нека се ограничим с една доза кофеин в местното денонощно заведение. Ако накрая се наложи среща с представителите на закона, последното, което ми трябва, е да установят, че съм надрусана.
— Така да бъде — Керълайн направи завой и се насочи наляво, където хоризонтът бе почти изцяло закрит от грамадата на супермаркет „Направи си сам“. На огромния паркинг имаше фургон, в който се предлагаха пържена риба и пържени картофи. До него бе спряла полицейска кола. Керълайн навлезе в отклонението към паркинга и спря близо до полицейската кола.
— Ти питай за пътя, защото имаш подходящ акцент — нареди Фиона. — Аз ще взема закуската.
Излезе от колата и се протегна. Макар да съзнаваше, че времето е от решаващо значение, можеха да отделят пет минути, за да хапнат нещо. Облегна се на тезгяха и до ноздрите й долетя смесена миризма на стара мазнина, евтин оцет, пържен лук и бензин. Менюто бе написано с ярък маркер на дъска, която някога е била бяла. Речникът на Фиона не включваше думи, които можеха да опишат сегашния й цвят, но ако трябваше да го сравни с нещо, единственото, за което се сещаше, беше бельото на много стар човек. Заведението предлагаше пържена риба, пържени картофи, хамбургери, наденички, сандвичи и кифли. На друга табела се съобщаваше, че има и „Чай, кафе и други напитки“. Фиона се усмихна на едрия мъжага зад тезгяха. Ако съдеше по нездравия му тен, той сигурно ядеше това, което готвеше.
— Два сандвича с пържени картофи, моля — каза Фиона. Това като че ли бе най-безопасно, при това многото въглехидрати щяха да я крепят доста време. — И два чая — добави тя.
— Готово — проговори планината от тлъстини, обърна се и започна да действа около шумящия фритюрник. Фиона се обърна, за да види как Керълайн се справя с полицаите. Тя се беше навела към отворения прозорец на колата и лицето й беше въплъщение на жизнерадостна доверчивост. Изведнъж Фиона се зачуди дали двете с Лесли щяха да останат заедно досега. Сигурно не. Първата любов рядко устоява на времето. Ако се бяха разделили, Керълайн надали щеше да й бъде приятелка. Каза си с удивление, че смъртта на Лесли бе станала причина да получи такъв рядко срещан дар, като истинско приятелство. Почеса се по главата и реши да отложи тези размисли за друго време. Тъкмо сега й бе трудно да съхрани чувството си за реалност, след като все повече се убеждаваше, че се е озовала в някакъв кошмар.