— Вярно е. Но и в двата случая насилието е упражнено след настъпване на смъртта. Проникването не е извършено с пенис, а със страничен предмет. Това не изключва изцяло сексуалния мотив — каза замислено Фиона. — Но ми се струва, че в този случай престъпникът не е търсел сексуално удовлетворение. На пръв поглед престъпленията изглеждат свързани с упражняване на власт, но аз ги свързвам по-скоро с идея за оскверняване. С вандализъм — завърши тя.
Берокал се размърда на мястото си. Като че ли за първи път се усъмни, че повикването й като консултант е чак толкова добра идея.
— Ако е така, защо лицата не са обезобразени? — той вирна войнствено брадичка.
Фиона разпери ръце.
— Не знам. Но си мисля, че убиецът е искал жертвите му да бъдат разпознати бързо. Не са били местни жители, затова, ако лицата им бяха обезобразени, идентификацията щеше да отнеме доста време.
Той кимна. Отговорът й явно го задоволи донякъде. Реши да не избързва с преценката си за тази жена, която толкова бързо намираше начин да отхвърли заключенията на общоприетото познание. Усмихна се и каза:
— Може би ще е по-добре да не ви разпитвам дали имате вече някакви оформени хипотези. Ще изчакам да огледате и местата, където са извършени двете престъпления, а после, ако нямате нищо против, ще отидем до местната полицейска централа. Организирах там нещо като контролен център, откъдето водя разследването.
— Не работите постоянно в Толедо, така ли?
Берокал поклати глава.
— Работя в мадридската полиция. Но в градове като Толедо рядко стават убийства, и повечето са обикновено на основата на някакъв местен конфликт. В резултат те нямат никакъв опит с по-сложни случаи и по принцип викат специалист от Мадрид. В големия град има значително повече убийства, за съжаление, и пращат някой като мен, който да организира следствието.
— Вероятно никак не ви е лесно — отбеляза Фиона. — Трябва да стъпвате внимателно на местна почва.
Берокал сви рамене. Пръстите му барабаняха по рамката на прозореца.
— В някои отношения е така. От друга страна, поне на местните криминалисти им е лесно. Ако стане някоя беля, могат да разперят безпомощно ръце и да кажат: „Вината не е наша, онзи столичен дръвник обърка всичко, защото не познава хората тук“. Разбира се, някои от тях проявяват и свръхчувствителност, защото приемат присъствието ми тук като своеобразен упрек към тях. Затова просто се налага да ги ухажвам — очите му се присвиха в иронична усмивка. — Но вие сигурно също познавате тези реакции. И вие като мен и моя екип сте това, което жена ми нарича „гастролиращ пожарникар“.
Фиона се поусмихна.
— Понякога това има и други отрицателни страни. Възможно е, защото не съм добре запозната с определено място и тамошните обичаи, да придам по-голямо — или по-малко — значение на даден фактор, отколкото е действителната му стойност.
Той сви рамене.
— Обратната страна на същата монета е, че местните полицаи може да не отбележат нещо, което вие бихте забелязали като нарушение на определен модел.
— Толедо е подчертано туристически град, нали? — попита Фиона.
— Точно така. Освен това тук живее архиепископът, така че повечето сгради около катедралата са заети от бюрократичния апарат на църквата. В стария град всичко се върти около църквата и туризма. Колкото повече минават годините, толкова по-малко хора остават да живеят тук, вече не могат да се препитават с традиционните занаяти.
Фиона си отбеляза нещо на ум, после продължи с привидно безразличен тон.
— Не се ли забелязва недоволство сред хората, които биват изтласкани оттук заради нуждите на туризма?
Берокал се ухили.
— Струва ми се, че повечето хора разменят с радост мрачно жилище в средновековна сграда, до което трябва да се катериш пет етажа по тясна виеща се стълба, срещу светло и просторно жилище в кооперация с асансьор. На такова място разполагат и с балкон или вътрешен двор, където могат да седят на въздух, да не споменаваме изобщо топлата вода.
— Въпреки това… — Фиона подбираше внимателно думите си. — Израснах в един малък град в Северна Англия. Всъщност не беше много повече от село. Много живописно селце, в самия център на Дърбишър. Чудесно място, много подходящо за начален пункт на туристически преходи, наблизо има и пещери, които са отворени за посещение. С течение на годините все повече туристи заприиждаха в областта. Когато обявяха за продан някоя от местните къщи, купуваха я хора от други краища на страната и я използваха като вила. По главната улица не остана нищо друго, освен чайни и сувенирни магазинчета. Кръчмите имаха много по-голям интерес да се съобразяват с нуждите на преминаващите туристи, отколкото с желанията на местното население. През летните месеци беше невъзможно да се разходиш по главната улица или да паркираш колата до собствената си къща. По времето, когато аз напуснах родното си място, половината население се подменяше ежеседмично. За уикенда пристигаха собствениците на вили, натоварили багажниците си с провизии. От селото не купуваха нищо, освен хляб и мляко. Селото вече нямаше душа. Превърна се в спалня за туристи. И местните жители, които бяха изтласкани встрани от този процес, не бяха никак доволни. Предполагам, че много хора, чиито семейства живеят от векове в Толедо, не са доволни от това, което става с техния град.