— Чакай — каза тя. — Искам да обещаеш, че каквото и да става, няма да се опитваш да ме следваш.
Керълайн кимна с нежелание.
— Обещавам.
— Искам да съм сигурна, че не ме лъжеш.
Керълайн впери очи в нейните и каза бавно:
— Заклевам се в гроба на Лесли.
Фиона кимна в знак, че приема клетвата.
— Това ми стига. Както вече казах, би трябвало да съм в състояние да поискам помощ, ако преценя, че имам нужда, но може да не успея да се справя със сателитния телефон. Ти ще ми служиш за свръзка. — Тя подаде упътванията и си пое дъх. — Потегляме. — Качи се в лендроувъра и запали двигателя. Ръцете й се бяха изпотили и се хлъзгаха по волана. Стомахът й се беше свил на топка.
Знаеше, че шансовете й са минимални. Те бяха минали отдавна оттук. Можеше да са в къщата от час и половина, ако не и по-отдавна. Тя знаеше, че убиецът не е роб на подробностите. Може би щеше да източи кръвта на Кит наведнъж, вместо да го измъчва с дни, защото така рискът да бъде заловен бе много по-малък.
Може би беше вече късно.
Ароматът на кафе събуди Стив. Той примигна и разтърка очи, объркан от съзнанието, че се намира на непознато място. Надигна се на лакът и видя Тери, която седеше на масата с чаша кафе пред себе си.
— Тъкмо почвах да мисля, че снощи сме прекалили и си изпаднал в кома — подразни го тя.
— Колко е часът? — попита той. Нямаше представа колко дълго е спал.
— Девет и двайсет.
Стив спусна крака на пода и стана.
— Шегуваш се — възкликна той. Изглеждаше по-скоро потресен, отколкото приятно изненадан.
— Събота е, Стив. В събота хората спят до късно — тя се засмя. — Дори ченгетата.
— Не мога да повярвам, че никой не се е обаждал… Следенето… Нийл трябваше да ми звънне, преди да напусне поста — той говореше по-скоро на себе си, отколкото на нея. — А и заместник-началникът — самолетът му трябваше да е пристигнал преди два часа. — Той отиде до телефона и пейджъра си и застана като вкаменен, вперил поглед в празния дисплей. — Какво е станало? — той взе мобилния телефон и го изгледа объркано.
Тери дойде до него и го прегърна през кръста.
— Аз ги изключих. Имаш нужда от почивка, Стив.
Стив се извърна рязко и я изгледа гневно и недоверчиво.
— Какво си направила? — извика той. Отваряше и затваряше уста, но нямаше сили да проговори.
— Светът няма да свърши, ако не могат да те открият в продължение на една нощ — каза Тери, но в гласа й се прокрадна нотка на неувереност.
— В момента ръководя изключително важна операция — той си възвърна дар слово и продължи да вика. — Господи, Тери, всичко може да се е случило! Как е възможно да си толкова шибано безотговорна?
Докато говореше, той навличаше дрехите си.
— Нищо не си ми казал — развика се тя на свой ред. — Откъде да знам? Последния път, когато ни прекъснаха, дори не ставаше дума за твой случай. Не си споменавал, че имаш някаква важна работа в момента.
Стив спря за миг да закопчава ризата си и я изгледа яростно.
— Това са поверителни сведения, затова не бих могъл да ти кажа нищо. Не разговарям за работата си с цивилни.
Думите му изплющяха като камшик. Само че Тери не трепна, а отговорът й бе още по-остър.
— Но за Фиона Камерън правиш изключение, нали?
— Затова ли е цялата работа? Да не ревнуваш от Фиона? — Стив не вярваше на ушите си.
Тери заговори по-тихо, вперила поглед в него.
— Не, става дума за доверие, Стив. Става дума за откритост. Не можеш да се държиш с мен като с дете. Достатъчно бе да споменеш по някое време, че работиш върху нещо важно и може да се наложи да ни прекъснат. Да му се не види! — избухна тя отново. — Става дума за елементарна учтивост!
Стив нахлузи сакото си и взе палтото в ръка.
— Аз съм високопоставен служител в полицията. Подчинените ми трябва да имат връзка с мен по всяко време.
— Господин Незаменимият. На теб не ти трябва любовница, Стив. Трябва ти публика.
Той пъхна телефона и пейджъра в джоба на сакото си и тръгна към вратата, клатейки глава.