— Направо не мога да повярвам.
— Да беше ми казал, тъпанар такъв! — подвикна тя след него. Ядосваше се на неговата въздържаност, но и на своята импулсивност.
Единственият отговор бе тръшването на вратата. Когато стигна до колата си, ръцете му трепереха от пристъпа на ярост.
— Невероятна гадост — мърмореше той под нос, докато сядаше зад волана. Включи пейджъра. Пет съобщения. Стив изруга под нос и започна да ги прослушва. Две от Фиона, късно снощи. Едно от Нийл малко преди единайсет. Още едно от Нийл, няколко минути след шест сутринта.
— Майната му, майната му, майната му — продължи той, когато видя последното съобщение. Заместник-началникът му се беше обаждал преди около час.
Включи телефона и се обади на домашния си номер, после набра комбинацията, за да прослуша телефонния секретар. Пак се беше обаждала Фиона и бе помолила да й се обади спешно. Следваше обаждане от Нийл, в което той му съобщаваше, че е решил да продължи да следи Койн цяла нощ, за всеки случай. Ново обаждане на Нийл. Този път казваше, че Джоан поема смяната, а той щял да чака в Ню Скотланд Ярд нареждане за арест и претърсване. Записал се беше и заместник-началникът, за да му каже, че чака обаждането му.
Той потри лице с ръце. Опитваше се да се успокои дотолкова, че да бъде в състояние да обясни защо настоява за ареста на Джерард Койн. Подиша дълбоко около минута и сетне реши, че е готов да се обади. Трябваше да лъже, да каже, че се е изтощила батерията на пейджъра му, а той не е забелязал. Един час закъснение надали щеше да бъде от значение. Но понякога беше.
Докато набираше номера на заместник-началника, го прободе съжаление. Беше изпълнен с такива надежди за връзката си с Тери. А както обикновено, всичко се провали.
Дано поне имаше повече късмет с Койн.
На четиристотин мили от Лондон Санди Галоуей чоплеше сандвича си с бекон в кафенето на Сейнт Ленърдс. Чакаше Фиона Камерън втори час, и започваше сериозно да се ядосва. Беше изпаднала в паника, когато му се обади снощи, а днес дори не се бе постарала да спази уговорката им. Дори не бе оставила някакво съобщение при дежурния или на рецепцията в хотела си. Хотела, който й плащаха от собствения си бюджет, припомни си той кисело.
Беше се обадил на Сара Дювал, както й бе обещал. Изгледа си филма докрай и после й звънна в кабинета на Ууд Стрийт. Умно момиче беше тази Сара. Беше му обяснила подробно несъответствието между думите на Редфорд и находката в Дорсет, обясни също защо първоначално се бе смутила, после изреди аргументите, които й бяха хрумнали впоследствие. Очевидно бе успяла да потисне съмненията си, и Галоуей бе склонен да й вярва.
Което, разбира се, означаваше, че опасенията на Фиона Камерън са напълно неоснователни. Санди Галоуей беше много вбесен, че поне не се бе постарала да го уведоми за промяната в плановете си.
През ум не му мина да погледне в тавата зад факса, който се намираше до бюрото на секретарката му, в преддверието към неговия кабинет.
Глава 53
Упътването бе запечатано в паметта й като надпис върху надгробен камък. „Тръгваш по А-839 от Леърг“. Върна се назад от центъра, прекоси теснините на река Шин, преди да се разшири и да стигне до двата залива в единия край на езерото. Известно време се движеше по брега, после зави на запад, а от дясната й страна остана един заоблен хълм. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане, за да провери дали Керълайн се движи зад нея.
„На около миля извън града ще видиш отклонение вдясно. На пътепоказателя пише «Салахи».“ Да, ето го отклонението. От другата страна на пътя имаше дори телефонна кабина. Фиона спря и посочи с пресилен жест към кабината. Керълайн вдигна палец, посочи часовника си и изпревари Фиона, за да спре точно до телефонната кабина. Фиона хвърли поглед към часовника. Девет и трийсет и седем минути. Имаше един час. Подкара отново и зави рязко надясно.
„Поемаш по пътя (имай предвид, че е много неравен, именно затова ти заех лендроувъра) и караш около пет мили и половина“. Тя се подчини на инструкциите. Пътят, който скоро стана каменист и изровен, се виеше на около четиридесет фута над единия бряг на езерото. По стръмния склон надолу тук-там растяха дървета. От лявата страна на пътя бяха засадени иглолистни дървета, които се простираха до самия хребет. Но Фиона, вече изцяло съсредоточена върху това, което й предстоеше, не обръщаше внимание на красивия пейзаж. Когато иглолистната гора свърши, мина покрай няколко къщи и се озова на открит скат, покрит с пирен. Тук вече нямаше никакви признаци на живот, само в далечината се виждаше тънка струйка торфен дим, който се виеше над нечий комин.