Какво й бе станало на Фиона? Защо оставяше съобщения да я търсят, а после изчезваше? Като имаше предвид как се разделиха последния път, Стив бе наясно, че щом го е търсила, е имала много сериозен повод. Каза си, че може би трябва да се обади на Кит. Но когато избра номера на домашния му телефон, отново се включи телефонен секретар.
Нищо повече не можеше да направи. Сега трябваше да изчисти съзнанието си от странични мисли и да се съсредоточи върху подхода, който трябваше да избере по отношение на Джерард Койн. Това беше най-важното в момента и не биваше да допуска нищо да го разсейва.
Беше много, много по-страшно от онази сцена в телевизионната адаптация. Много, много по-лошо от всичко, което се бе родило във въображението й. Първата й мисъл беше, че е мъртъв. Беше се отпуснал като труп, ръцете му бяха приковани с белезници към стената, а краката — с верига към основата на тоалетната чиния. Кожата му беше прекалено бяла, главата му висеше безжизнено на гърдите. Тялото му се държеше само на веригите. Фиона не можа да долови нито дишане, нито пулс. В една вена на лявата му ръка беше поставен абокат. По стените имаше детински драсканици — дървета и цветя, във всякакви ужасяващи оттенъци — от яркочервено до тъмнокафяво. Тя не можеше да прецени колко кръв е била необходима за тях… Сърцето й се сви мъчително от ужас и отчаяние.
С нечленоразделен стон, приличен по скоро на ридание, Фиона изтича напред, падна на колене и прегърна студеното му тяло. Сълзи потекоха от очите й. За свое удивление почувства някакво леко движение, съвсем близо до лицето си. После ухото й бе погъделичкано от едва доловимо дишане.
— Кит? — каза тя с усилие. — Кит? Чуваш ли ме?
Постави ръка на шията му и сега вече почувства слабия и неравномерен пулс. Постави длани от двете страни на лицето му и повдигна главата му така, че да е на едно ниво с нейната. Клепачите му трепнаха, но тя можа да види само бялото на очите.
— Тук съм, Кит. Аз съм, Фиона. Всичко ще се оправи.
Той успя да отвори съвсем леко очи и простена. Тя се притисна до него в отчаян стремеж да му прехвърли малко от топлината си. Студът и загубата на кръв бяха причина да изпадне в шок.
Първото, което трябваше да направи, бе да го затопли. Тя се откъсна внимателно от него и изтича до спалнята. Намери един спален чувал, две дебели ризи и един чифт джинси, после забърза обратно към банята. Наметна го със спалния чувал, като не преставаше да му говори успокоително. После измъкна плика от вътрешния джоб на якето си и извади ножиците за метал. С неимоверно усилие успя да разреже веригата, усукана около глезените му, и да освободи краката му. Те бяха леденостудени. Притегли ги напред и започна да му навлича джинсите, после ги издърпа нагоре до коленете.
Взе чука и длетото и се зае с белезниците, които придържаха ръцете му към стената. Започна с дясната ръка. Няколко удара й бяха достатъчни, за да изтръгне металната халка от стената. Ръката му увисна безжизнено до тялото и той простена отново.
Фиона отиде от другата му страна и се замисли. Не искаше да вади абоката от ръката му, защото се опасяваше, че може да започне да кърви. Взе ролка лейкопласт от аптечката, и внимателно усука част от него около ръката му, прикрепяйки здраво абоката. Едва тогава повтори процедурата с чука и длетото, и освободи и лявата му ръка. Той рухна напред като труп. По някакъв начин Фиона успя да му навлече и двете ризи, като разряза ръкавите, за да минат през веригите и халките на белезниците.
После, стенейки от усилие, тя го изправи на крака и го подпря на стената, за да издърпа панталона му нагоре. Обзе я внезапен пристъп на паника, защото й се стори, че всичко това й бе отнело прекалено много време. Убиецът сигурно беше наблизо. Надали би рискувал да остави Кит сам за дълго време.
Фиона остави Кит да се отпусне отново върху тоалетната чиния. Извади от комплекта за първа помощ термопакети, разтърка ги, за да ускори химическата реакция, която щеше да доведе до отделянето на топлина, и ги пъхна в ризата му. После отиде отново в спалнята и успя да открие чифт дебели чорапи и едни стари маратонки.
После отиде в дневната и извади от един шкаф две кутии кока-кола. Точно това й трябваше — едновременно течност и захар. Кофеинът надали би представлявал проблем за човек, който поглъщаше ежедневно огромни количества кафе. Когато се обърна, погледът й падна върху тесния метален шкаф. Там, където трябваше да стои ловната пушка, с която Кит стреляше по зайци, зееше празно пространство. Фиона видя една отворена полупразна кутия със сачми. Паниката отново се надигна. Където и да се намираше човекът, който бе отвлякъл Кит, той разполагаше с ловна двуцевка. Положението, и без това отчаяно, бе станало още по-лошо.