Когато Джерард Койн се появи пред дома си тази сутрин, Джоан въздъхна облекчено.
— Не е с колелото — отбеляза тя, докато се взираше в огледалото за обратно виждане.
— Слава богу — отвърна Нийл. Той гледаше в извитото под удобен ъгъл странично огледало. Койн подмина колата, в която седяха, и продължи нататък по улицата. Преди да стигне ъгъла, го сподириха двама следователи — по един на двата тротоара на улицата. Джоан запали колата и я изкара на платното. Инструкциите бяха ясни. „Чакате, докато Койн спре някъде, и тогава го заобикаляте.“ Двамата колеги, които го следяха пеш, бяха съпроводени от още двама, а Джоан и Нийл чакаха в колата, за да се присъединят в последния момент.
Койн прекоси лабиринта от малки улички и излезе на Каледониън Роуд, близо до пресечката с Холоуей Роуд. Наближи един магазин за велосипеди, чиято стока бе изнесена на тротоара, забави ход, спря и започна да оглежда един бегач.
— Време ли е да предприемем нещо? — попита Нийл, докато наближаваха много бавно магазина.
— Така ми се струва — отвърна Джоан и запали аварийните светлини.
Нийл заговори в радиостанцията.
— Алфа Танго до всички. Започваме да обграждаме заподозряния.
Излезе от колата и забърза по тротоара. Останалите следователи заобиколиха Койн, който се обърна с гръб към витрината, разтворил широко очи от учудване.
— Джерард Патрик Койн? — попита рязко Нийл.
— Да, защо? — Койн се опита да говори спокойно, но не успя.
— Следовател Нийл Маккартни от Столичната полиция. Моля да ме съпроводите до най-близкия полицейски участък, за да ни окажете помощ във връзка с един случай.
Койн поклати глава.
— Грешиш, приятелче. В нищо не съм се провинил. — Очите му се стрелкаха насам-натам, сякаш търсеше изход за бягство. Но полицаите го бяха заобиколили отвсякъде, а зад тях вече се бяха натрупали и минувачи, любопитни да разберат какво става.
— В такъв случай няма да имате нищо против да ни отговорите на няколко въпроса, нали? — Нийл пристъпи към него.
— Арестувате ли ме? — попита Койн.
— От вас зависи, сър. Бихме предпочели да ни съпроводите доброволно.
— Май нямам избор, а? — отбеляза Койн с тон на несправедливо оскърбен човек.
— Колата чака — отвърна Нийл.
Полицаите оградиха Койн от всички страни и го вкараха на задната седалка на колата. От двете му страни седнаха Нийл и един друг следовател. Слабото лице на Койн застина в нацупена гримаса. Беше скръстил здраво ръце пред гърдите си.
— Правите голяма грешка — каза той възмутено.
— Ще имате възможност да ни помогнете да я поправим — каза любезно Нийл. Можеше да си позволи да се държи учтиво. Всичко бе минало по план.
Фиона отпусна ръка на волана.
— Какво да правим сега? — попита тя. — Би трябвало по някое време да пристигне помощ — помолих Керълайн да повика ченгетата и тя сигурно го е направила досега. Но те може да решат, че въпросът не е спешен. Имам чувството, че точно така ще стане. Освен това кой знае колко време ще им отнеме да стигнат дотук. Казваш, че друг път не съществува?
— Път за кола няма — потвърди Кит. Беше успял да се привдигне малко и сега седеше. Спазмите и бодежите в мускулите му бяха попреминали. Вече не се чувстваше като кандидат-покойник. Главата му беше още замаяна — като в прехода между напиване и махмурлук, но той започваше да свиква с това. — Но можем да се измъкнем пеш. Пътеката минава по хълма, на около шест мили оттук. Аз не бих могъл да извървя целия път, но ти можеш да минеш от другата страна и да потърсиш помощ.
— Не мога да те оставя тук — гласът на Фиона беше приглушен, защото бе отпуснала глава на гърдите си. — Нищо не може да попречи на Блейк да се върне за теб. Нищо не доказва, че си е тръгнал оттук. Аз на негово място бих се скрила от другата страна на пропастта, за да се убедя, че жертвите ми наистина ще паднат в нея. Ако мине известно време, без да се появим, той сигурно ще разгледа картата и ще разбере какво се опитваме да направим. Тогава ще се върне за теб. Дори да трябва да мине по целия път пеш, пак ще стигне дотук, преди аз да стигна до главното шосе.
— Имаме ли друга възможност, освен просто да чакаме повиканата от Керълайн помощ?
— Ти трябва да бъдеш откаран в болница, Кит. Освен това, дори полицията да дойде, какво би станало? Или ще видят, че въжетата на моста са прерязани и ще трябва да си останат от другата страна, или няма да забележат и ще паднат в пропастта.