Берокал я изгледа внимателно. Беше достатъчно умен, за да разбере, че това не е безцелен разговор. Като имаше предвид колко бързо Фиона отхвърли очевидните предположения за подбудите на убиеца, той предположи, че зад думите й се крие нещо по-сериозно.
— Да не искате да кажете, че някой избива хора, защото не обича туристите?
Постара се по гласа му да не проличи колко невероятно му се струва това предположение. В края на краищата, тази жена бе пристигнала с препоръката на Скотланд Ярд.
Фиона отклони поглед и загледа хълмистите зелени поля, край които минаваха в момента.
— Не смятам, че нещата са чак толкова елементарни, майор Берокал. А и действително не бих искала да съставям теории, преди да съм обработила данните. Но действително мисля, че мотивите на убиеца са по-необичайни от традиционната сексуална незадоволеност.
— Добре. Как предпочитате да работите?
— Ще направя точно това, което предложихте вие. Искам да видя местата, където са били открити труповете, а после, когато се върнем във вашата централа, да огледам и снимките от местопрестъплението, да прочета и пълните заключения от аутопсиите. Ако е възможно, искам да видя и пътеводителите, които са били открити при труповете. После ще се прибера в хотела и ще обмисля всичко.
Той кимна.
— Както желаете.
— Ще ви бъда много признателна, ако помолите местните си колеги да ви представят всякакви сводки за вандализъм на туристически обекти, засягащи хотели или фирми, които обслужват туристическия бизнес. Както и всякакви нападения на туристи. Да кажем, всичко от две години насам. По възможност и решените, и нерешените случаи — тя се усмихна. — Имам нужда и от много подробна карта на града, която да бъде сканирана, за да мога да работя по нея.
— Ще уредя всичко това — той леко се поклони. — Вече забелязах, че погледът ви върху тези неща е доста нетрадиционен.
Фиона се загледа напред, над рамото на шофьора.
— Надявам се да е така. Когато преценявам едно престъпление, аз не го гледам с очите на криминалист. Търся не само осезаемите практически елементи, но и психологическите подробности, които биха свързали това престъпление с някои други. Опитвам се също и да локализирам някаква географска зависимост. Следя и за други признаци, които биха ми казали нещо за престъпника.
— За да разберете как функционира мозъкът му?
Фиона се намръщи.
— Интересува ме не толкова мотивацията. Искам по-скоро да доловя начина, по който той възприема заобикалящия го свят. Мотивацията е нещо подчертано индивидуално. Общото между всички нас е, че градим собствените си личности въз основа на това, което сме научили за света. Затова и начинът, по който един престъпник извършва престъпленията си, е отражение на начина, по който живее целия си живот. По това може да се разбере какво го кара да се чувства добре — физически и душевно. Търся в престъплението поведенчески мотиви, които да ми подскажат как се държи престъпникът в ежедневния си живот.
Тя се усмихна леко и продължи.
— Някои от колегите ми имат по-различен подход, който вероятно ви е познат. Оглеждат престъпленията и започват да търсят комплекс от симптоми в миналото на престъпника, който е довел до определен начин на живот в настоящето. Никога не съм считала този подход за особено резултатен. Прекалено много хора имат много сроден произход и предистория, а далеч не всички стават психопати и серийни престъпници — така че този метод не може да бъде показателен. Не твърдя, че моите методи гарантират по-точен резултат, но при мен недостатъчната ефикасност се дължи на недостиг на обработваеми данни, а не на погрешно избран подход. Няма магическа формула в нашата работа, майоре. Но моята подготовка е толкова по-различна от тази на един полицай, че виждам престъплението задължително от съвсем друг ъгъл. Така съвместният ни поглед става по-ясен, което пък ни дава известно предимство по отношение на престъпника.