Фиона и Кит също бяха в рани — и може би това убеди полицията в искреността й, когато твърдеше, че е нямала намерение да убива Блейк, когато скочи върху него. Ако бяха напълно невредими, може би нямаше да им повярват.
Не можеше да вини полицаите за съмненията им. Сигурно бе изглеждала много странно, залитаща по склона, мокра до кости, покрита с кал и спечена кръв. Смразена от шок поради преживяното, тя прояви достатъчно хладнокръвие, за да свали дебелото яке от трупа на Блейк и да увие Кит с него. После го остави и измина последните мили до пътя, замаяна от страх и болка. При всяка стъпка простреляното й рамо я болеше така, че й се гадеше.
Само адреналинът я крепеше, докато се добра до пътя. Когато най-сетне излезе пред последната редица дървета и видя телефонната кабина, край която се бяха разделили с Керълайн, тя й се стори като мираж, защото всичко се размиваше пред очите й от изтощение. Стигна по някакъв начин дотам и се обади на полицията. Когато чу глас на полицейски служител, изпита такова облекчение, че едва не падна.
Полицейската кола пристигна след минути. По някакъв начин Фиона успя да разкаже набързо какво се бе случило. Тъй като Керълайн бе успяла да ги накара да се обадят на Стив, приеха сериозно думите й. Но продължаваха да се съмняват.
Поне успяха да повикат хеликоптер, който откара Кит до най-близката болница. Фиона нямаше време да се наслаждава на облекчението си; докато вадеха сачмите от рамото й, полицаите чакаха отвън, за да се опитат да оспорят достоверността на разказа й.
Но най-сетне й повярваха. Всички, като започнем със Стив и свършим със Санди Галоуей, я успокояваха, че процес няма да има, но изминаха няколко тревожни седмици, докато пристигна официалното писмо, което я уведомяваше, че я считат за невинна.
Сама не знаеше какво изпитва. Част от нея вярваше, че е редно да бъде наказана, защото бе отнела живота на човешко същество. Но трезвомислещата част на съзнанието й напомняше, че това чувство за вина не би могло да бъде прогонено с някакво служебно наказание. Освен това бе благодарна, задето нямаше да й се наложи да преживява отново и отново тези секунди, когато трябваше да избира между живота и смъртта и се оказа, че изборът изобщо не е труден.
Поредната ирония на съдбата бе, че единственото лице, което изобщо щеше да се яви в съдебната зала, за да отговаря за престъпления, свързани с извършените от Френсиз Блейк убийства, бе Чарлз Редфорд. Той бе все още в затвора и очакваше процеса срещу него, тъй като бе обвинен във възпрепятстване на правозащитните органи, в отправяне на заплахи и нарушение на неприкосновеността на личния живот на гражданите. В същата част на затвора лежеше и Джерард Патрик Койн, който щеше да бъде съден за убийството на Сюзън Бланчард. Фиона съзираше някаква удовлетворителна намеса на съдбата в близостта на тези двама души, по някакъв начин свързани с престъпленията на Френсиз Блейк.
Звукът от стъпки по пътеката прекъсна мислите й. Тя се извърна и видя познат силует. После отново се загледа в светлините на града. Точно сега не изпитваше нужда от събеседник.
Стив се покашля.
— Предположих, че ще те намеря тук. Кит каза, че си излязла да се поразходиш.
Той се изправи до пейката и по лицето му се изписа несигурност.
— Каза ли, че исках да съм сама?
Стив се смути.
— Ако искаш да знаеш, точните му думи бяха „Излагаш се на сериозна опасност, приятелче. Тъкмо сега е решила да се прави на Грета Гарбо“.
Тя въздъхна.
— След като така или иначе си дошъл, по-добре седни.
През изминалите седмици бяха успели до голяма степен да възстановят отношенията си, но дълбоко в сърцето си Фиона продължаваше да се чувства предадена от Стив. Това бе още нещо, което би искала да пропъди от мислите си, както и спомена за това как бе убила Блейк.
Стив седна, но по-надалеч от нея.
— Кит ми съобщи и новините.
— Ти не знаеше ли? Мислех, че затова си дошъл до вкъщи.
— Не. Дойдох, защото най-сетне успях да принудя Сара Дювал да ми даде копие от дневника на Блейк. Започнал е да го пише в предварителния арест, а датата на последната записка е два дни преди смъртта му. Писал го е в шифрован текст, но шифърът е много прост и Сара беше наредила да го препишат в разшифрования вариант. Мислех, че ще искаш да го видиш.