— Затова ви поканихме, доктор Камерън — Берокал се приведе напред и заговори много бързо на испански с шофьора. Наближаваха модерен комплекс от жилищни сгради и магазини за мебели и продажба на коли — очевидно някое от предградията. Той извади пакет цигари и го запрехвърля нервно в ръцете си. — Още десет минути. Тогава аз ще мога да си запаля цигара, а вие да се хванете на работа.
— Умирам от нетърпение — усмихна се Фиона мрачно.
Uzqhq dftas stfyg dpqdo agxpn qeaqm ek. Upuym suzpq ufarf qzngf vtmpnq ekmzp rdust fqzuz s…
Представеният документ е кодиран на принципа на елементарна транслитерация (а=м, b=n, и т.н.), и на подреждането на буквите в групи по пет вместо в естественото групиране по думи. Следва препис на декодирания текст. Пунктуацията е добавена за яснота при декодирането. Проверил: Дж. М. Артър.
Никога не съм предполагал, че убийството може да бъде толкова лесно. Много често съм си го представял, но в мислите си винаги виждах нещо кърваво и ужасяващо. В действителност е съвсем различно. Приливът на чувство за власт ти помага да се справиш с всичко. Въображението наистина не може да подготви никого за действителността.
Другата ми грешка бе, че винаги възприемах убийството като част от нещо друго. Истината е, че убийството може да бъде цел само по себе си. Понякога се налага хората да си платят за стореното и единственият начин, по който могат да направят това, е да платят с живота си.
Никога не съм мислел, че ще стана убиец. Животът ми беше подреден. Но после нещо се обърка. Виждах ги как ми се присмиват, как ми натрапват така наречения си успех. Какъв мъж бих бил, ако реагирах безразлично на такава провокация?
Никой не може да предскаже как би постъпил, ако се случи безскрупулни хора да лишат живота му от съдържание. Е, аз никога не съм бил от хората, които седят със скръстени ръце и оставят нещата да се развиват от само себе си. Ще ги накарам да си платят. Ще променя правилата. Но няма да бъда предсказуем в постъпките си. Подходът ми ще бъде изтънчен и ще избирам много внимателно жертвите си.
Този път няма да могат да се престорят, че не съществувам. Няма да могат да ме отпишат. Аз съм този, който ще отпише тях — ще залича имената им с кръв, така че посланието ми да бъде ясно за всекиго. Те са виновни за своя край — това ще бъде посланието ми. Който от слово живее, от слово умира.
Не е никак трудно да проследяваш автори на криминални романи. Привикнал съм да наблюдавам хора, върша го от години. Суетата им е много изгодна за мен. Виртуалното пространство е задръстено от техните уебсайтове, дават интервюта наляво и надясно, и постоянно си организират срещи с читателите.
Затова реших, че има смисъл да започна с някое наистина голямо име — така работата ми ще се улесни. Реших, че най-добрият начин да направя впечатление ще бъде да ги накарам да сърбат това, което сами са си надробили. Не би било достатъчно просто да ги убия. Държа от самото начало да стане ясно, че нито едно от предстоящите убийства не е случайно. Мисълта за това, което ги очаква, ще ги накара да страдат много повече. Аз искам удовлетворение.
За да може наказанието да отговаря на престъплението, трябва първо да класифицирам престъпленията. Списъкът ми е готов. Класирал съм ги в зависимост от това кой от тях е най-достъпна мишена. Ето как съм подредил моите кандидати за екзекуция.
1. Дрю Шанд
2. Джейн Елиъс
3. Джорджия Лестър
4. Кит Мартин
5. Ения Фланъри
6. Джонатан Луис
Сега остава само да реша как точно да ги смъкна от пиедесталите.
Те ме поставиха в клетка. Но би трябвало да знаят, че животното в клетка озверява.
Сами са си виновни.
Глава 7
Фиона слизаше с усилие по тясната пътечка. Добре поне, че бе избрала обувки с нисък ток за пътуването. Пътеката не беше много стръмна, но утъпканата червеникава пръст беше осеяна с дребни камъчета — потенциална опасност за глезените, независимо от токовете. Каза си, че трябва да провери с какви обувки е била Мартина Албрехт, когато е била убита. Това би могло да им изясни дали е последвала доброволно убиеца до мястото на убийството.