Идеален фон за престъпленията на сериен убиец.
Глава 8
Дрю Шанд се облегна и разкърши рамене. Направи гримаса, като чу пукането на ставите си. Беше опитал всякакви възможни екстри на скъпия ергономичен стол, но в края на работния ден бе все така схванат, както се схващаше някога на евтиния кухненски стол, приведен над лаптопа, купен на втора ръка. Столът с електронна настройка бе едно от първите неща, което си купи с баснословно големия аванс за дебютния си роман. Но продължаваше да страда от болки в гърба.
Когато прочете черновата на първия си роман, си каза, че е успял да го направи увлекателен, но беше откровено потресен, когато литературният му агент се обади и му съобщи, че е продал книгата срещу шестцифрена сума. И шестте цифри се падаха вляво от десетичната точка. Почти веднага след тази сделка продаде „Подражател“ на телевизията. Телевизионната адаптация на романа спечели един куп награди, донякъде и благодарение на прочутия актьор, който изпълняваше главната роля, а това катапултира романа на Дрю в челото на класацията за бестселъри.
За Дрю най-хубавата страна на успеха не беше славата, не бяха възторжените отзиви на критиката, не бе дори и наградата на Асоциацията на авторите на криминални романи за най-добър дебют на годината. Най-хубаво от всичко бе, че успя да се отърве от досегашната си работа — убийствено безнадеждното преподаване на английски на разглезени хлапета от заможни единбъргски семейства. Трябваше да работи нещо, за да плаща покрива над главата си, затова писа „Подражател“ нощем и в откраднати свободни часове през уикендите, в продължение на осемнайсет месеца. Беше много трудно, а на всичкото отгоре и приятелите му се подиграваха и го съветваха да заживее човешки. Само че сега той водеше човешки, дори прекрасен живот, а те продължаваха да се влачат на еднообразната си работа от девет до пет. Дрю не се съобразяваше с никакви графици. Пишеше, когато му се искаше. Е, да, действително пишеше почти всеки ден, но все пак той вземаше решенията. Той управляваше живота си, а не някой жалък началник, който се прави на много важен, защото трепери за собствената си нищожна службица.
Дрю обичаше новия си живот. Събуждаше се обикновено някъде между десет и единайсет. Правеше си капучино на новата, лъскава, хромирана кафе-машина, преглеждаше сутрешния вестник, след това отиваше да се поразсъни под освежаващите струи на душа. Към обяд вече седеше пред компютъра — най-доброто, което компютърната промишленост можеше да предложи — с чиния бекон с яйца. Докато ядеше, препрочиташе написаното предния ден и проверяваше пощата си. Към един и половина беше готов за работа.
Това беше третият му роман. Дрю все още се самозареждаше от удоволствието, което му доставяше писането. Спираше за миг, за да прецени накъде току-що написаният абзац ще повлече действието, и отново започваше да трака по клавишите с удара на човек, учил се с нежелание да свири на пиано през детските си години. Той не се занимаваше с мъчително бавно изграждане на изреченията, нито спираше на всяка страница, за да преброи написаните думи. Дрю не можеше да си представи такава примитивна цел като определен брой думи на ден. Просто пишеше без прекъсване, докато не се умореше. Това обикновено се случваше към пет часа. Колкото и да бе странно, почти винаги установяваше, че е написал към четири хиляди думи — със стотина повече или по-малко. Първоначално реши, че е обикновено съвпадение, после стигна до извода, че четири хиляди е бройката думи, които умът му може да създаде за един ден, без да изроди текста в някаква идиотщина.
Което бе достатъчно добро извинение, за да обяви края на работния ден. Изключваше компютъра, сваляше халата и обличаше анцуга. Фитнес центърът се намираше през две улици от четиристайния му апартамент в една джорджианска3 постройка в края на Новия град. Наслаждаваше се на разходката по вечерните улици, а студеният въздух излизаше като дим през ноздрите му. Завиваше по Брутън Стрийт и слизаше по стълбичките към фитнес центъра.
Дрю обичаше и тренировките. Беше си изградил програма, която траеше точно един час. Петнайсет минути на симулатор на ски бягане, петнайсет минути на универсалния тренажор, десет минути със свободни тежести, пет минути на велоергометъра. Съвършена комбинация от аеробни и силови натоварвания, достатъчна, за да задържи теглото си и да поддържа мускулите си стегнати, без да се прави на Силвестър Сталоун.
3
Архитектурен стил от епохата на крал Джордж III (1760–1820) и крал Джордж IV (1820–1830). — Бел.прев.