Дрю обичаше фитнес центъра не само заради удоволствието от безупречните реакции на здравото си трийсетгодишно тяло. Там имаше и възможност да оглежда другите мъже, които идваха да тренират. Нямаше значение дали са обратни или не. Целта му не беше да свали някого, въпреки че един-два пъти бе имал късмет. Доставяше му удоволствие да гледа играта на мускулите им, да се възхищава на някоя хубава фигура. Просто се навиваше добре за остатъка от вечерта.
След тренировката отиваше да отпусне мускулите си в сауната. Не беше място, където можеше да прави явно предложения, но нищо не пречеше да хвърли небрежен поглед към някой надарен съсед по нар. Понякога се случваше да срещне разбиране и когато останеха сами в сауната, двамата си уговаряха среща в някое от близките заведения, посещавани от хомосексуалисти.
Това бе още една от добрите страни на новия му живот. Навремето, докато още работеше като учител, беше невероятно предпазлив, и не отговаряше на никакви подкани, получени извън утвърдените заведения за хора с неговата сексуална ориентация. Дори на такова място оглеждаше много внимателно обстановката, преди да се установи за вечерта. Министрите от правителството можеха да заявяват гордо, че са обратни, но за един учител в Единбърг подобно признание гарантираше единствено място на опашката за безработни. Сега вече нямаше защо да се притеснява от такива неща. Можеше да се запознава, с когото си иска и където си иска. Единствената опасност беше да отнесе някой юмрук, но такова нещо не му се бе случвало още. Дрю се гордееше с инстинкта си в това отношение — сигурно това бе част от изострената му чувствителност, която го бе превърнала в шибана знаменитост.
Усмихна се на себе си, докато се обличаше. Онзи тип на гребния тренажор беше нов — поне не бе идвал по това време, но пък го бе виждал в бара зад ъгъла. „Бреговете на Варвария“ беше едно от новите заведения, посещавани от хомосексуалисти, и подчертано най-предпочитаното от Дрю в цял Единбърг. Когато човек отидеше зад бара, можеше да види тясна врата, охранявана от двама юначаги в кожени дрехи. Ако лицето ти им беше познато, те просто отстъпваха и те пускаха да минеш. Ако не, те питаха какво търсиш. Ако отговорът бе „Тъмната стая“, те пускаха. Ако човек не знаеше правилния отговор, му предлагаха учтиво да се върне в голямата зала. Дрю беше на „ти“ и с двамата.
Той бе срещнал погледа на онзи от гребния тренажор в едно от огледалата, с които бяха облицовани стените. Предположи, че ако прескочи до „Варвария“ до час, сигурно ще го открие облегнат на бара. Ако пък знаеше и за горното помещение, това решаваше проблемите на Дрю за вечерта.
Божичко, колко си падаше по тази „Тъмна стая“! В нея витаеше чувството, че всичко може да ти се случи, и съдейки по досегашните си преживявания, така си и беше. Хората, които бяха възразявали срещу прекалено натуралистичното описание на насилието в „Подражател“, сигурно биха получили удар, ако някой им опишеше какво се случва на няколко минути път от живописния център на сърцето на Средния Лодиан. Нищо чудно и някой истински сериен убиец да се постресне.
Върна се у дома и се постара повече от обикновено при обличането. Много тесни черни джинси, които подчертаваха всички подробности, както трябва. Бяла тениска с отпечатък от корицата на първата му книга. Сложи златна обица на едното си ухо и прокара кожения колан с метални капси през гайките на джинсите. Нахлузи обувки с дебели подметки, взе поизтритото рокерско яке и започна да се възхищава на резултата пред огледалото. Не беше никак зле, каза си той самодоволно. А прическата беше жестока. Разчорли небрежно късо подстриганата си тъмна коса — беше убеден, че тя му придава нещо сексапилно и опасно. Новото момче във фризьорския салон си беше заслужило парите.
Дрю отвори едно от чекмеджетата на нощното си шкафче и извади малка сребърна кутийка за енфие, миниатюрна сребърна лъжичка, куха сребърна тръбичка и една невалидна кредитна карта. С помощта на кредитната карта подреди кокаина в две плътни линии. Постави сламката в лявата си ноздра, затисна дясната и всмръкна едната линия. Отметна глава и вдиша няколко пъти, наслаждавайки се на изтръпването на небцето си. Повтори същата процедура с дясната ноздра и постоя неподвижно, наслаждавайки се на еуфорията, предизвикана от нахлуването на кокаина в кръвта. Беше качествен — щеше да го поддържа още доста време в такова състояние. Ако изпиташе нужда от нова доза, знаеше, че може да си я осигури в бара. Там качеството не беше същото като на личните му запаси, но една доза щеше да му свърши работа.