По-голямата част от оригиналната програма бе копирана от подобна програма на ФБР, които я бяха снабдили много щедро с данни за техни случаи, след като се убедиха, че тя не се интересува от лични подробности, като например от имената на жертвите и извършителите. Фиона съзнаваше, че като всички статистически анализи на психолози, нейната програма в най-добрия случай даваше само частичен поглед върху цялостната картина. Все пак получаваше някои ценни сведения за естеството на престъпленията, с които си имаше работа. И най-важното — благодарение на този анализ бе в състояние да каже с висок процент достоверност дали извършените престъпления са част от серия или дело на различни извършители. Към края на следобеда тя бе успяла да докаже по емпиричен път същото заключение, до което бяха стигнали и полицаите въз основа на здравия разум и натрупания опит — двете убийства бяха несъмнено дело на един и същи човек. Ако това бе единствената услуга, която можеше да им окаже, пътуването й би било напълно безсмислено. Но Фиона беше убедена, че въз основа на готовия анализ и съществуващите данни ще може да насочи полицията към други престъпления, които може би бяха дело на същия човек. На базата на такава информация тя можеше да прецени и географските връзки между убийствата.
Сега й трябваше само да се махне от участъка и да обмисли спокойно късчетата информация, които бе измъкнала от досиетата.
Когато влезе в хотелската стая, откри бележка от Кит, подпряна на бюрото. „Слизам в бара. Ела долу, когато се прибереш, за да вечеряме заедно.“ Тя се усмихна, прекоси стаята и отвори прозореца, за да види гледката. Странно как красотата, която се простираше пред нея, съумяваше да прикрие целия диапазон на човешката грозота. Някъде в този кошер от сгради убиецът вероятно си вършеше работата, несмущаван от никого. Фиона се надяваше да успее да насочи полицията по следите му, преди той да извърши ново убийство.
Но това щеше да почака. Тя се съблече, бръчкайки нос от миризмата на цигари, попила в дрехите й. Взе набързо един душ, сложи джинси и една раирана копринена риза и слезе долу.
Откри Кит седнал на една маса в дъното на бара. Седеше, приведен над лаптопа си. До него имаше чаша много тъмночервено вино и купа с маслини, която бе бутнал настрани. Фиона обви раменете му с ръка и го целуна по главата.
— Добре ли прекара деня? — попита тя, докато се разполагаше на кожения стол срещу него.
Той вдигна стреснато глава.
— Здравей! Само да запаметя това.
Довърши това, което пишеше, и изключи компютъра. Затвори го и й се усмихна.
— Да не са ти дали свободна вечер?
— Нещо подобно. Трябва по-късно да напиша доклада, но няма да го правя много дълъг. Искам малко да поотлежи, преди да се ангажирам с някакво мнение. — Сервитьорът се появи и Фиона си поръча изстудена мансаниля. — А ти какво прави цял ден?
Кит доби леко виновен вид.
— Цял следобед се шлях из града. Исках да се потопя в атмосферата, нали разбираш? Този град е просмукан от история — това се долавя дори във въздуха. Зад всеки ъгъл има нещо, което си струва да се види, и нещо, което може да предизвика фантазията ти. В крайна сметка се размислих за времената на Инквизицията и какво ли е било тогава.
Фиона простена.
— Страхувам се, че познах. Дошла ти е идея за нова книга.
Кит се усмихна.
— Хрумна ми нещо.
— Това ли пишеше сега?
Той поклати глава.
— О, не. Прекалено рано е да започвам с текста. Просто изглаждах тук-там всичко, което съм писал миналата седмица. Нали знаеш, скучната част на работата. Ами ти? Как мина твоят ден?
Сервитьорът постави чашата пред Фиона и тя отпи една глътка.
— Рутинни занимания. Прерових един куп досиета. Берокал е много организирана личност. Реагира веднага. Не е нужно да му се повтаря.
— Това поне ще те облекчи донякъде.
— Не се занасяй. Проблемът е там, че нямам достатъчно материал за обработка. Обикновено убиецът подбира мястото, където оставя трупа, защото то има специфично значение лично за него. Но тъй като в този случай и двете места са исторически забележителности, това усложнява нещата. Съмнявам се, че ще има полза от търсенето на географски зависимости.