Такава изолация би се сторила непоносима на много хора. Но за Кит прекараните там седмици бяха животоспасяващи. Като изключим някой и друг ловен излет, за да осигури зайци за готвене, той работеше почти постоянно и успяваше да премине най-тежките части на книгите си много по-бързо, отколкото в Лондон. В резултат на този ход се подобри и качеството на книгите му. Самият той го съзнаваше, а очевидно го чувстваха и читателите му.
Нямаше съмнение, че тези отсъствия обогатяваха и отношенията му с Фиона. Въпреки че си разменяха ежедневно писма, чието съдържание често би могло да мине за порнография в друг контекст, връщането му винаги бе съпроводено от страстта на първите дни на връзката им. Дори само мисълта за това го възбуждаше. Кой би могъл да си представи, че под въздържаната външност на Фиона се крие дълбоко чувствена жена, която бе в състояние да превърне суровия мъж на британската криминална литература в романтичен глупак?
Той знаеше, че страстта й се възбужда особено силно след принудителен сблъсък с насилствена смърт. Имаше чувството, че по този начин тя се опитва да утвърди собствената си връзка с живота, да тържествува в своята жизненост напук на убиеца. Кит не беше във възторг от повода, но нямаше нищо против да се възползва от последиците.
Наложи си да се съсредоточи. Мислите за завръщането на Фиона бяха най-сигурното средство да се отклони от работата си. Реши да направи периодичната проверка — прехвърляше готовия текст, за да се убеди, че не е допуснал някъде недомислие. Пусна разпечатка на последните шейсет страници и прехвърли канала на телевизора, за да чуе последните новини по Би Би Си.
Ранните вечерни новини вече вървяха. Тъкмо приключваше някакъв удивително досаден репортаж за състоянието на еврото, съчетан с интервю на някакъв заместник-министър на финансите. Гласът на говорителя изведнъж зазвуча по-тревожно.
— Новина от последния час. Полицията в Единбърг идентифицира жертвата на брутално убийство в сърцето на шотландската столица, в ранните часове на деня. Убитият е авторът на криминални романи, превърнали се в световни бестселъри, писателят Дрю Шанд.
Кит се намръщи невярващо.
— Свързваме се с нашия кореспондент в Единбърг Джеймс Донъли — заяви говорителят.
На екрана се появи млад мъж със сериозно изражение, застанал пред сграда, облицована със сив камък.
— Обезобразеният труп на Дрю Шанд бе открит от патрулен полицай, който извършвал рутинна проверка по Роял Майл малко след три часа сутринта. Полицията е отцепила района зад катедралата „Сейнт Джайлс“, където продължават да работят екипи на криминално-следствения отдел. На пресконференция по-рано днес следобед главен инспектор Санди Галоуей съобщи, че гърлото на жертвата е било прерязано, а лицето и тялото — обезобразени с нож. Инспектор Галоуей се обърна с молба към всеки, който е бил в района между полунощ и три часа сутринта, да се обади в полицията.
В последните минути от пресконференцията бе съобщено, че жертвата е прочутият автор на трилъри Дрю Шанд. Трийсет и една годишният Шанд бе приветстван като една от новите звезди на британската криминална литература, когато първият му роман, „Подражател“ оглави класациите за бестселъри от двете страни на Атлантика и му донесе наградите „Джон Крийзи Мемориъл“ и „Маквити“. Телевизионната адаптация на „Подражател“ също спечели много награди и е изключително популярна и в чужбина.
Шанд, който е работел като учител по английски език преди началото на литературната си кариера, живееше сам в апартамент в Новия град. Романът му „Най-мрачният час“ трябва да излезе от печат идущия месец. Шанд, който не криеше хомосексуалните си наклонности, беше редовен клиент на заведенията в Единбърг, посещавани от лица със същата сексуална ориентация, включително едно, за което се предполага, че обслужва лица със склонност към садомазохистични практики. На този етап полицията отказва да цитира възможен мотив за убийството.
— Ами да, виновен е убитият — изръмжа Кит и удари така силно с чашата си по масата, че столчето се счупи и червеното вино потече по мраморния под. Без да обръща внимание на счупеното, Кит надигна бутилката и пи направо от нея, без да забележи вкуса на виното.
— Дрю Шанд — повтори той, отново надигна бутилката и поклати невярващо глава. — Горкото копеле. — Внезапно си спомни ясно съвместната им поява на последния панаир на книгата в Единбърг — единственият случай, когато двамата се бяха срещали заедно с публиката си. Спомни си Дрю, приведен напред, опрял лакти в коленете си, разперил длани, как се опитваше да докаже, че насилието в „Подражател“ е функционална част от книгата, а не самоцел. Кит помнеше, че той успя да спечели публиката, макар че самият Кит имаше известни резерви. После седнаха заедно пред павилиона на списание „Шпигел“, пиха „Бекс“ направо от бутилките и продължиха спора, подправяйки разговора си с предпочитания от полицаите и авторите на криминални романи черен хумор. В някакъв ярък проблясък на съзнанието Кит видя съвсем ясно пред себе си Дрю, който отмяташе назад красивата си глава и се смееше.