Фиона не помнеше дали е казал нещо повече и какво е било. Изпита чувството, че всичко, което я заобикаля, се отдалечава на огромно разстояние, гласът на баща й също долиташе много отдалеч. Ушите й писнаха. Малката й сестричка — мъртва. Невъзможно. Сигурно имаше някаква грешка.
Нямаше грешка. Лесли, студентка в трети курс в университета „Сейнт Андрюс“, била изнасилена и удушена, когато се прибирала към дома си. Така и не бе повдигнато обвинение срещу никого по това престъпление. Полицията смяташе, че същият престъпник е изнасилил две други студентки през последните осемнайсет месеца, но не разполагаше с доказателства. Намериха само два отпечатъка от популярен модел маратонки. Описанието беше толкова общо, че отговаряше на половината мъже в града. Дори по онова време да бяха в състояние да правят ДНК-анализ, и това не би им помогнало особено. Беше използвал презерватив. Всички нападения бяха през зимата, жените бяха носили ръкавици, така че не бяха успели да одраскат престъпника.
В продължение на шест месеца след смъртта на Лесли Фиона имаше чувството, че живее в някакъв много лош сън. Всеки момент щеше да успее да се събуди и щеше да разбере, че всичко е наред. Лесли щеше да е жива. Майка й нямаше да страда от депресия със самоубийствени наклонности. Баща й нямаше да е започнал да пие и да праща безкрайни писма до депутата от техния район, полицията и пресата с оплаквания, че престъпникът не е открит. Самата Фиона нямаше да страда от чувство за вина, че лично тя убеди Лесли да бъде по-самостоятелна и да замине за „Сейнт Андрюс“, когато сестра й можеше да остане при нея в Лондон.
Един ден се озова на лекция на свой колега от Канада. Той говореше за първите стъпки на компютърния анализ на престъпленията и за приложението му в криминалното разследване. Фиона изпита чувството, че в главата й просветна електрическа крушка. Мъглата на страданието се разкъса и тя разбра с болезнена яснота какво иска да прави от сега нататък.
Лекцията трая само един час, но я промени до неузнаваемост. Тя знаеше, че не може да върне Лесли. Не можеше дори да залови убиеца й. Но сега осъзна, че може да намери успокоение, ако спаси друг човешки живот.
Това й стигаше. Поне в повечето случаи. Но сега убийството отново нахлуваше в личния й живот, макар и не директно. Всичко това се въртеше в главата й, докато прегръщаше Кит и се опитваше да го успокои, доколкото можеше.
След дълго мълчание Кит най-сетне се отдръпна от нея.
— Съжалявам, че се разкиснах — каза той. — Не ми е бил приятел, изобщо не бяхме близки.
— Не си се разкиснал. Познаваше го, харесваше го, уважаваше работата му. Съзнанието, че него просто го няма вече, не може да не причини шок.
Кит стана и запали лампата.
— В такъв момент разбираш проклятието на богатото въображение. Не мога да престана да си представям как се е чувствал, колко е бил уплашен — той си пое дъх. — Трябва да правя нещо, за да откъсна мислите си от всичко това. — Взе купа хартия, който принтерът бе изплюл току-що. — Имаш ли нещо против да поръчаме вечеря в стаята?
— Както решиш — Фиона закачи сакото си и взе лаптопа. — Аз също имам достатъчно работа, така че си пиши спокойно.
Кит успя да се усмихне слабо.
— Благодаря.
Седна, кръстосал крака, на леглото, придърпа купчината листове и взе молива. Фиона го наблюдава известно време в огледалото, за да се убеди, че е започнал наистина да чете, без да се разсейва. Сега повече от всякога бе доволна, че бяха дошли тук заедно. Поне не му се наложи да понесе шока сам.
Знаеше от личен опит колко ужасно е преживяването. И не го пожелаваше и на най-големия си враг.
Ufime zftmd pfapa tmzp. Yqeek ngfza ftmdp. Mrqit agdea regdr uzsft zpuwz qiftq pqfmu xeart uepmu xkdag fuzq.
Дрю Шанд не представляваше никакъв проблем. Неприятна работа, но не и трудна. Те не съзнават, че изобщо не са недосегаеми. Стигаше ми да се поровя няколко часа в Интернет и познавах в подробности дневната му програма.
Бях убеден, че няма да е трудно да го примамя. Хора като него се хващат много лесно на ласкателства. Основното бе да намеря място, където да го убия.
Попаднах на идеалното място. Бивш месарски магазин. Витрините му бяха препречени целите с дъски. Задното помещение беше облицовано с плочки от горе до долу. В средата имаше плот за транжиране на месото, край едната стена бяха наредени два големи умивалника. Съдейки по прахта и паяжините, никой не бе припарвал тук много отдавна и надали нещата щяха скоро да се променят. Затова реших да не си правя труда да почиствам след себе си.