Но заравянето в работа също не помагаше. Когато седна да вечеря с Кит й стана ясно, че призракът на Лесли не я е напуснал от мига, в който Кит спомена името й. Очевидно и Кит не можеше да се откъсне от мислите си. Изядоха рибата си в почти пълно мълчание. Никой не знаеше как да подхване темата, която вълнуваше и двамата.
Фиона се нахрани първа и побутна чинията си встрани. Пое си дъх и каза:
— Струва ми се, че ще ми е по-лесно да се успокоя, ако разбера какво точно се е случило с Дрю. Не защото мисля, че мога да помогна по някакъв начин, но… — тя въздъхна. — Колкото повече знам, толкова по-добре ще се чувствам — както винаги.
Кит вдигна за миг поглед от чинията си и срещна очите й, измъчени от спомена. Знаеше, че това, което караше Фиона да се буди с писъци от кошмарите си след смъртта на сестра си, бе именно незнанието. Тя искаше да знае какво точно се бе случило с Лесли. Против изричното желание на майка си, която категорично отказваше да изслуша подробности за смъртта на по-малката си дъщеря, Фиона бе изчерпала всички възможности, за да се добере и до най-дребния факт, свързан с ужасната съдба на сестра й. Беше се сприятелила с местните репортери, беше приложила целия си чар, за да убеди натоварените със случая следователи да й казват всичко, което знаят. И когато най-сетне успя да сглоби детайлите и да си състави представа за последните мигове от живота на Лесли, кошмарите постепенно престанаха. С течение на годините научи още много подробности за обичайното поведение на серийните убийци и изнасилвачи и картината стана още по-ясна, Фиона започна да чувства още по-ясно това, което се бе случило със сестра й.
Макар да възприемаше това донякъде като болестна мания, Кит не можеше да отрече, че познанието успокоява Фиона по някакъв начин. А за него нямаше нищо по-важно. Въпреки че тя не бе в състояние да обясни защо подробната възстановка я успокояваше, това бе факт, който нито един от двамата не бе в състояние да отрече. Постепенно Кит разбра, че личното й отношение към убийството не се различава по нищо от професионалното. Колкото повече знаеше, толкова по-уверена се чувстваше. Може и да беше права. Може би и сега, за да е сигурна, че ужасният спомен за съдбата на Лесли няма да нахлуе пак в сънищата й, тя имаше нужда да разбере подробностите около смъртта на Дрю Шанд. А може би и той щеше да има полза от това.
— Какво искаш да направиш по въпроса? — попита той.
— Ще видя какво мога да открия в Интернет — каза Фиона. — Имаш ли нещо против?
Кит сви рамене.
— Надали ще е по-страшно от филма на ужасите, който се върти в мозъка ми.
Той сложи мръсните чинии обратно на подноса и го изнесе пред вратата. Фиона влезе в Интернет и се зарови в търсачката. „Как да намеря нещо за Дрю Шанд?“ изписа тя и отговорът се появи за секунди. Шанд имаше собствен уебсайт, а имаше и два сайта, съставени от почитатели на творчеството му.
— По-добре да почнем от сайтовете на почитателите — предложи Кит. — Дрю надали ще осъвремени скоро своя.
На първата страница, която Фиона отвори, се виждаше оградена с черна рамка снимка на мъртвия писател. Отдолу бяха поместени датите на раждането и смъртта му, и откъс от атмосферния пролог на „Подражател“:
„Мъглата се плъзга над стоманеносивите води на устието на Форт като плътна стена с белезникавия цвят над надвисналите отгоре облаци. Тя поглъща ярките светлини на градския център, на скъпите хотели и изисканите ресторанти. Слива се с призраците на моряците, които някога са пропилявали заплатата си за ейл от осемдесет шилинга и уличници с лица, по-корави от дланите на клиентите си. Пълзи нагоре по хълма, към Новия град, където геометричната решетка от елегантни джорджиански постройки я нарязва на пластове, после се спуска надолу към градините по Принсес Стрийт. Малцината закъснели след весело прекарване минувачи ускоряват залитащите си стъпки, за да избегнат хладната й прегръдка.“
Фиона потръпна.
— Кара те да настръхнеш, нали? — отбеляза Кит. — Великолепно встъпление. Момчето наистина си го биваше. Чела ли си „Подражател“?
— Беше една от купчината книги, които ми подари за Коледа.
— Вярно, бях забравил.
Фиона се усмихна.