— Не бяха малко.
Откакто живееха заедно, Кит й подаряваше за Коледа личния си подбор на най-добрите криминални романи през изминалата година. Преди да се запознае с Кит, тя почти не четеше криминална литература. Сега й бе интересно да следи конкуренцията му, но предпочиташе сигурния му подбор, вместо да рискува да се натъкне на слаба книга.
Фиона превърташе страниците на сайта. Пропусна хвалебствията и епитафиите и се съсредоточи върху подробностите около престъплението. Нямаше нищо, което да не им е известно. Вторият сайт не предлагаше много повече информация — всъщност се споменаваше само слухът, че Дрю е бил редовен посетител на гей-клуб, където се събирали лица със склонност към садомазохистичен секс.
— Сама виждаш, нали? — каза ядосано Кит. — Синдромът „Жертвата си го заслужава“. Убит е, защото си го е изпросил. Имал е слабост към рискован секс и това е станало причина за смъртта му.
— Така и ще продължи — каза Фиона. — Освен ако не заловят бързо убиеца, и ако се окаже, че убийството няма връзка със сексуалните му контакти.
— Е, да. Ако не те хване СПИН, може да те сполети нещо още по-страшно.
Фиона ровеше из различни страници, а Кит надничаше над рамото й.
— Чудя се колко ли хора се ровят из сайтовете на ФБР, сайтовете за серийни убийци и влизат в дискусиите по съдебномедицинска патоанатомия? — каза Кит.
— Предполагам, че са достатъчно много, за да може да се говори за нездрав интерес — измърмори Фиона. В края на списъка на сайтовете, които обикновено посещаваше, имаше един, за който знаеше, че вбесява повечето от познатите й полицаи. Официално сайтът, наречен „Убийства зад вестникарските заглавия“, се водеше от един журналист от Детройт, един частен детектив от Ванкувър, за когото се носеше слух, че имал загадъчно минало в ЦРУ, и един специализант по криминология от Ливърпул. Като се имаше предвид колко много вътрешна информация публикуваха, Фиона подозираше, че връзките им в съответните инстанции са много солидни. На всичкото отгоре имаха и един куп анонимни дописници, които споделяха с голямо удоволствие всяка информация, до която успяваха да се доберат. Бяха направени няколко опита да се забрани сайта под предлог, че публикува информация, която може да предизвика някой психопат да повтори убийството, или пък да доведе до фалшиви самопризнания, но те се появяваха отново, с още по-реалистична информация и ужасяващи клюки. Фиона искрено се надяваше, че по-чувствителните близки на жертвите никога не са чували за съществуванието на този сайт.
Когато видя къде е спряла курсора, Кит изпъшка и заяви:
— Клюкарската централа.
— Нямаш представа колко често се оказват прави — каза тя.
— И така да е, когато съм бил в този сайт, се чувствам толкова мръсен, че изпитвам желание да се изкъпя. И да пишат не умеят.
Фиона не можа да удържи усмивката си, докато влизаше в сайта.
— Моралът умря, да живее пунктуацията — отбеляза тя иронично. После, когато се появи запитване какво я интересува, тя написа: „Дрю Шанд“.
В горния ляв ъгъл на страницата, която се появи пред очите им, видяха отново красивото лице на Дрю от снимката на официалния сайт. Но текстът беше много по-различен.
„Шотландският писател на трилъри Дрю Шанд бе намерен мъртъв в историческия център на Единбърг — града, в който живееше и който послужи за фон на първия му роман, «Подражател». Обезобразеният му труп бе открит точно зад катедралата «Сейнт Джайлс», на няколко крачки от улицата, по която ежедневно минават хиляди туристи. Засега арести на заподозрени няма.
«УБИЙСТВА ЗАД ВЕСТНИКАРСКИТЕ ЗАГЛАВИЯ» научи от вътрешен източник, че е забелязана зловеща прилика между смъртта на Шанд и ужасяващите сцени, които осигуриха небивал търговски успех на «Подражател». Романът описва преследване на убиец-подражател, който прави възстановка на прочутите убийства в лондонския квартал Уайтчапъл в края на деветнайсети век — своеобразна шотландска версия на историята на Джек Изкормвача.
Четвъртата жертва на истинския Изкормвач била открита от патрулен полицай. Същото важи за четвъртата жертва в романа на Шанд. И за самия Шанд.
Съдебният лекар, правил аутопсиите на жертвите на истинските убийства на Джек Изкормвача, свидетелства:
«Тялото лежеше по гръб, главата беше извърната към лявото рамо. Ръцете бяха отпуснати от двете страни на тялото. Дланите бяха обърнати нагоре, пръстите леко свити… левият крак изопнат по продължение на тялото. Десният крак прегънат в коляното. Гърлото беше прерязано. Вътрешностите бяха извадени и прехвърлени към лявото рамо.