— Лекцията преди всичко, нали? Само че не отговори на въпроса ми.
Фиона се усмихна.
— Надявах се да не забележиш. Ако настояваш да дам по-точен отговор, вероятно бих заложила на маниак с болезнена фиксация на тема „Подражател“. Но това са само предположения без никаква обосновка.
— Същото важи и за поместеното във „Убийства зад вестникарските заглавия“, но това не ти пречи да го четеш — изтъкна Кит. После стана и закрачи из стаята. — Звучи налудничаво, нали? Не мога да си го представя — някакъв човек следва Дрю навсякъде, като сянка, и излиза на сцената едва в мига на убийството. Човек никога не мисли за такива неща, когато пише. През ум не ми е минавало, че някой психопат може да открие историята на своя живот, описана с мои думи.
— Ако допуснеш такава вероятност, вероятно никога няма да напишеш нито ред — каза Фиона. — Лудостта на другите не е твоя отговорност. Хайде, ела и ме прегърни.
Той отиде при нея, хвана ръцете й и я изправи. После я прегърна здраво, а Фиона вдигна лице към него.
— Съществуват и други начини да не мислиш за неприятни неща, Кит — каза тя тихо. Устните му докоснаха нейните.
В старата част на Толедо, заобиколена от крепостни стени, бе настъпил часът за вечерната разходка. По Пласа де Сокодовер се разхождаха двойки, семейства и цели групи, радваха се на вечерната прохлада и разговаряха за изминалия ден под жълтата светлина на уличните лампи. В ресторантите — повечето полупразни, защото бе минал разгарът на туристическия сезон — се сервираше вечеря на туристи и местни жители. Собствениците поздравяваха любезно редовните посетители и разменяха по някоя дума с тях. Баровете бяха претъпкани, заети бяха и външните, и вътрешните маси — по-възрастните посетители пийваха по нещо за храносмилане с кафето, младите мъже оглеждаха седналите отделно момичета, които клюкарстваха и се кикотеха. Сцената на площада контрастираше странно с полутъмните улички, които тръгваха оттам към другите части на града.
В едно от кафенетата на площада Мигел Делгадо гледаше усмихнато англичанката, която работеше на рецепцията в хотел „Алфонсо Шести“. Преди две вечери успя да се запознае с нея — направи се, че се спъва в чантата й и събори чашата й. Тя бе седнала в заведението с приятели, така че не намери нищо подозрително в поведението му, когато той й поръча ново питие в замяна на разлятото. Но днес приятелите й ги нямаше. На цената на още едно питие той можеше да продължи с осъществяването на заплануваното отмъщение.
Допи кафето и сгъна вестника си. Много внимателно, за да не привлича излишно внимание, той отиде до нейната маса, поклони се леко и се усмихна.
— Buenos tardes.
Жената отвърна на усмивката му без сянка от колебание. След няколко минути двамата разговаряха оживено. Делгадо излизаше отново на сцената.
Глава 13
„… А сега на професионални теми. Научих снощи, че Блейк подписал договор с един от неделните таблоиди. Известно ти е за какво става дума — «моят живот в ада, докато бях несправедливо обвинен, че съм извършил убийството в Хампстед Хийт». Благодарение на това замина за Испания. Официалното обяснение е, че има нужда да се спаси от психическото натоварване. Разбира се, ние го следим, макар и много отдалеч. Според туристическата агенция, чиито услуги ползва, Блейк е наел вила край Фуенгирола за идущия месец. Поне в Толедо си достатъчно далеч, та не рискуваш да се сблъскаш с него в някое кафене. Обадете се, когато се върнете, за да вечеряме някъде заедно.
С обич:
Фиона затвори писмото на Стив. Щеше да му отговори по-късно. Беше много мило от негова страна да се погрижи да ги уведоми за новините около Дрю, но тя не искаше да се разсейва с мисли за Френсиз Блейк. Имаше работа за вършене. Докато чакаше пристигането на Берокал, провери още веднъж правилно ли е насложила схемите си върху картата. Точно когато приключи, Берокал влезе забързано и започна да се извинява, че я е накарал да го чака.
— И тъй, какво ще ми покажете?
На екрана картата на Толедо не беше цветна. Улиците и алеите бяха очертани в черно на светлосив фон.
— Ето как функционира системата — започна да обяснява Фиона. — Започнах с уличната мрежа. Снощи въведох данните за събитията, които ме интересуват.
Тя не спомена, че новините от Англия бяха събудили в паметта й спомени, които й попречиха да заспи. Цяла нощ се беше въртяла в леглото и сега беше изтощена. Нямаше намерение да предизвиква съчувствието на Берокал. Нещо повече, не желаеше да дава повод на някого да твърди, че работата й е под обичайния стандарт, защото е била разстроена. Така че продължи да отпива от картонените чаши кафе, които младшите следователи бяха оставили на бюрото й, и се опита да прикрие умората в гласа си.