На мекото осветление в трапезарията лицето му изглеждаше още по-изпито от обикновено.
Настана дълго мълчание. Като че ли на никой вече не му се ядеше… Кит взе бутилката и напълни отново всички чаши.
— Какво можеш да направиш оттук нататък? — попита той Стив.
— Вероятно да започна отначало. След като не е бил Френсиз Блейк, някой друг е отишъл същата сутрин на Хампстед Хийт и е убил Сюзън Бланчард. Трябва да прегледаме наново всички свидетелски показания и да разпитаме отново свидетелите.
Кит се засмя.
— Е, да, надали Блейк ще бъде така любезен да сподели какво е видял.
— Може би трябва да вземеш едно нещо предвид — каза замислено Фиона.
Стив вдигна очи и застана нащрек.
— А именно?
— Не е изключено Блейк да е успял да идентифицира убиеца. Може да го е разпознал веднага, може да го е видял по-късно отново. Може дори да го е видял как напуска мястото, да е записал номера на колата му. Предвид обзелото го чувство на тържество, Блейк може да се самозабрави дотам, че да се опита да изнудва убиеца. Не знам разполагаш ли с възможности, след като никой не би искал да се вдига наново шум около случая, но те съветвам да го наблюдаваш, след като се върне от Испания. Подслушвай телефона му, отваряй пощата му, организирай много дискретно следене, проверявай редовно банковата му сметка. Шансът не е много голям, но съществува. Блейк може да те отведе право при убиеца.
Стив поклати недоверчиво глава.
— Изхвърляш се, Фай. Освен това никога няма да ми разрешат подслушване на телефона на базата на такава аргументация. Най-доброто, което бих могъл да направя, е много повърхностно следене.
— По-добре от нищо. Какво друго ти остава? — попита Кит. — Разбира се, повторен разпит на свидетелите. Но реално погледнато, какво смяташ да измъкнеш от тях след толкова време? Пък и всичко, което ще кажат от тук нататък, ще бъде неминуемо повлияно от медийния шум около ареста и процеса. Ще са още по-убедени от преди, че убиецът е Блейк. Това е естествено. Но дори малък шанс е по-добър от никакъв. Ако искаш да възстановиш доброто си име, нямаш друг избор, освен да предприемеш нещо.
— Нямам не само избор, но и бюджет — каза Стив с горчивина. — Идеята е да провеждам крайно дискретно проследяване, което да мога при случай да отрека. Почти нямам хора, на които да разчитам, а още по-малко пък средства. Не е възможно да организирам предлаганата от вас операция, дори да мислех, че мога да я оправдая.
— Може би е назрял моментът да помолиш за някоя и друга услуга — предложи Кит. — Убеден съм, че в екипа ти има хора, които са ти задължени. Или имат чувството, че не са се издължили пред Сюзън Бланчард и семейството й. Да не говорим за това колко полицаи са наскърбени от изказванията на съдията. Сигурно някои от тях биха поработили безплатно и извънредно, ако им обясниш идеята. Да му се не види, ако става дума само да киснеш пред къщата му в някаква кола, вземи мен. Не се предавай, Стив.
Стив отново поклати глава.
— Направо ме засрамихте и двамата. Фиона губи дни да анализира скапаната операция на Хорсфорт, ти предлагаш да следиш най-голямата гад в града, а аз само седя и хленча, че не мога да се справя. — Той изправи несъзнателно рамене. — Благодаря ви. Сега поне знам накъде мога да насоча разследването, за да съживя интереса на хората си.
Кит вдигна чашата си.
— Да пием за успеха на разследването — каза той.
Стив отвърна със скептична усмивка:
— За блестящ успех.
Когато се прибраха, минаваше полунощ. Кит обясни, че е прекалено буден, за да си ляга, и прекалено разкиснат от виното на Стив, за да работи, затова щял да се порови из Интернет, за да види дали няма да намери някой от обичайните си партньори в онлайн игрите — един от начините, по които се разтоварваше.
— Седем часа по Източното крайбрежие на Щатите — мърмореше той, докато се разхождаше из кабинета си. — Все трябва да има някой за убиване.
Фиона се упъти към таванското си убежище. Смяташе само да остави чантата с документите, после да си легне веднага, за да си осигури блаженството на седемчасов непрекъснат сън. Мигащата лампичка на телефонния секретар я спря тъкмо когато се канеше да тръгне към спалнята. Да остави съобщенията за утре или да ги изслуша? Чувството за дълг надделя, още повече, че съобщението бе само едно.
Беше Салвадор Берокал. Гласът му звучеше уверено, но малко приглушено.