След тичането отведе кучетата в помещението, където ги почистваха от калта и им сипа нарязани пържоли и сухи бисквити, обогатени с витамини. Докато доберманите все още душеха храната си, тя вече прекосяваше кухнята на голямата джорджианска къща. Влезе в личната си баня, която никой друг нямаше право да ползва, дори и любовникът й Пиърс Финеган. Точно пет минути под топлия душ, после една струя ледена вода, за да затвори порите на кожата й и Джейн премина към следващия етап от дневната си програма. Изтърка енергично тялото си с хавлиена кърпа, после се намаза от брадичката до пръстите на краката със скъпо тоалетно мляко. Овлажняващ крем за лице, гел около очите, тъмночервено червило.
Облече джинси и карирана риза и се върна в кухнята. Закуската й се състоеше от салата от пресни плодове, филия пълнозърнест хляб с фъстъчено масло и чаша доматен сок. Навремето тежеше с петнадесетина килограма над нормата. Това бе едно от многото неща от някогашния й живот, които никога не би допуснала да се повторят.
В седем и половина отиваше в кабинета си. Работата за деня бе подредена на две големи бюра до стените. Днес трябваше да прегледа коректурите на новия си роман. В продължение на пет часа вниманието й бе изцяло насочено към печатните страници — преглеждаше всеки ред за грешки, от време на време променяше по някое изречение, което сега й се струваше тромаво, понякога посягаше и към речника, за да провери усъмнилия я правопис на някоя дума.
Точно в дванайсет и половина Джейн бутна назад стола си и се протегна. Прекоси отново тихата къща и отиде в кухнята. Пусна радиото, което бе винаги настроено на станция с класическа музика, извади порция замразена зеленчукова супа от хладилника и я пъхна в микровълновата печка. Докато чакаше, прегледа сутрешната поща, която пазачът бе донесъл, докато тя работеше. Изяде супата с две филии хляб и се върна в кабинета си, където се зае да диктува отговори на днешните писма.
Остави касетката от диктофона на кухненската маса. Някой от охраната щеше да я вземе и да я предаде в близкия град на жената, която работеше като нейна секретарка. Писмата щяха да бъдат върнати на диск още същата вечер, готови да бъдат разпечатани и подписани. Двете жени се срещаха много рядко, само на някой празник в селото, но това не пречеше на съвместната им работа.
Джейн отиде в стаята, където бе оставила кучетата, взе едно дебело яке и пусна животните отново навън. Тръгна надолу по пътеката, към пристана. Вирнала глава, тя се наслаждаваше на свежото ухание на следобеда и проверяваше каква е посоката на вятъра. Облачната завеса бе изчезнала, небето бе яркосиньо, само тук-там се мяркаха облачета като бели кълба дим. По нейна преценка вятърът бе някъде около пет бала, чудесен за бърза разходка с двайсет и единфутовата „Бенето Фърст Класик“. Платноходът бе нейната слабост — една от трите яхти, които съставляваха частния й флот. Платната можеха да бъдат управлявани от един човек — не като по-голямата „Мууди“, която вършеше работа, когато двамата с Пиърс излизаха на разходка по езерото.
Тя се убеди, че с яхтата всичко е наред и я отдели от пристана. Остави я да навлезе по-навътре, преди да вдигне главното платно. Разгъна го почти напълно и се насочи към средата на езерото. Планираше следобедната си обиколка на ум, без да се консултира с картите. Познаваше тази част на езерото по-добре, отколкото собственото си лице. Почти всеки ден минаваше с платноходката по този маршрут — с малки отклонения в зависимост от посоката и силата на вятъра. Джейн се наслаждаваше на милувката на въздуха по страните й, обичаше чувството на свобода, което изпитваше, когато платноходката я понесеше по езерото. Кой го бе грижа какво си мислят хората? Какво от това, че я имаха за особнячка, за робиня на дневния си режим, за параноичка, която бяга от себеподобните си? Тя знаеше, че не е така. Нямаше нищо еднообразно в това, което вършеше всеки следобед, когато противопоставяше себе си и малката лодка на първичните сили на водата и вятъра. Тук тя беше кралица и беше свободна. Майната им на всички. Можеха да си приказват за нея, каквото искат. Това само доказваше колко малко я познават. Те не знаеха нищо за нея. Не знаеха нищо за усещанията й, когато стоеше зад руля. Не знаеха нищо и за дълбоката страст, която я свързваше с Пиърс, за връзката им, пазена в тайна и от двамата вече толкова време, че бяха забравили, че може да се живее по друг начин.