Фиона остави багажа на пода и забърза към кабинета на Кит, за да изключи музиката. Благословена тишина погали като балсам душата й. Качи се горе, мина през спалнята, за да свали туристическите си дрехи и да навлече нещо за вкъщи. После продължи още два етажа към своето работно студио. Мускулите на прасците й я наболяваха от ходенето. Първото, което забеляза, когато влезе, бе мигащата лампичка на телефонния секретар. Петнайсет съобщения. Беше готова да се хване на бас, че всички бяха от журналисти. Нямаше настроение да ги изслушва, а още по-малко пък да им отговаря. В този случай бе твърдо решена да не осигурява на пресата нито един цитат, който да може да бъде погрешно интерпретиран в нечий интерес.
Остави лаптопа на бюрото и забеляза, че майор Берокал не си бе губил времето. Голям куп хартия се точеше от факса. Това вече не можеше да чака. Тя потисна една въздишка, откъсна факса, пооглади автоматично измачканата хартия и заслиза обратно надолу.
Както й бе обещал Кит, вечерята я чакаше в хладилника. Сигурно голяма част от почитателите му никога не биха повярвали, че кошмарът на критиците, авторът на такива ужасяващо убедителни описания на насилие, обичаше най-много от всичко след продуктивен работен ден да приготвя гастрономически специалитети за приятелката си. Вероятно биха предпочели да си го представят как се разхожда нощем из Хампстед Хийт и разкъсва малки пухкави животинки. Тази мисъл накара Фиона да се усмихне. Наля си изстудено бяло вино, и докато чакаше ризотото да се стопли, се разположи на кухненската маса с факсовете и молив в ръка. После хвърли поглед към часовника и реши първо да изслуша новините, а после да се заеме с разшифроването на испанските доклади.
Разнесе се познатият музикален сигнал на вечерните новини. Лицето на говорителя се появи на екрана.
— Добър вечер. Най-важните новини от днешния ден. Човекът, обвинен за убийството в Хампстед Хийт, бе освободен от предварителния арест, след като съдията обвини полицията в подхвърляне на фалшиви улики.
Фиона не се учуди, че това се цитира като първа новина.
— Преговорите за мир в Близкия Изток пред провал въпреки намесата на президента на Съединените щати. Рублата пада стремително, след като нов скандал дестабилизира руската банкова система.
На екрана зад лицето на говорителя се показа кадър от фоайето на Олд Бейли1.
— Днес в Олд Бейли човекът, обвинен в изнасилването и жестокото убийство на Сюзън Бланчард, бе освободен по нареждане на съдията от първа инстанция. Според съдия Мери Деланси не съществува съмнение, че лондонската полиция е арестувала Френсиз Блейк в инсценирана операция, прилична на лов на вещици. Въпреки липсата на сериозни доказателства полицаите, натоварени със следствието, били предварително убедени във вината на Блейк. Свързваме се с нашата репортерка от Министерство на вътрешните работи, Даниел Ръдърфорд, която бе днес в залата на съда.
Трийсетинагодишна жена, чиято излиняла кестенява коса бе разрошена от вятъра, отправи сериозния си поглед към зрителите от екрана.
— Днес в съда присъствахме на гневни сцени, когато съдия Деланси нареди Френсиз Блейк да бъде освободен. Семейството на Сюзън Бланчард, която бе изнасилена и убита, когато разхождала близнаците си в количка из Хампстед Хийт, бе възмутено от решението на съдията и явното ликуване на Блейк.
Съдия Деланси не обърна внимание на протестите и осъди работните методи на лондонската полиция, които тя окачестви като оскърбление за демокрацията и цивилизацията. Съобразявайки се с мнението на сътрудничещия им профайлър, полицаите използват една привлекателна следователка като примамка. Тя е трябвало да се опита да спечели симпатиите на господин Блейк и да го подведе да си признае убийството. Операцията, която се проточи три месеца и изтегли огромни суми от полицейския бюджет, не довежда до пряко признание, но следователите решават, че са набрали достатъчно доказателствен материал, за да възбудят обвинение срещу господин Блейк.