Той идваше при нея, когато можеше. Като се има предвид работата му като цивилен агент на отдела за борба с наркотиците на ирландската полиция, това не се случваше често. Бяха се запознали, когато той посещаваше семинар, организиран от ФБР в Куантико. Един от инструкторите, стар приятел на Джейн от колежа покани и двамата на вечеря и още тогава те се почувстваха неудържимо привлечени един от друг. Оттам нататък връзката им се разви мълниеносно. Само за няколко седмици тя успя да продаде имението си в Ню Ингланд и купи земя в Ирландия. Едва след като бе взела решение да се пресели, откри неочакваното допълнително предимство — данъчното облекчение, което Ирландия предвиждаше за писатели. Сега се бе установила така добре, сякаш живееше тук открай време.
Когато Пиърс пътуваше под прикритие, тя понякога наемаше стая в същия хотел, където отсядаше и той. Отшелничеството си имаше своите предимства. За разлика от другите автори, които постоянно се явяваха, за да говорят на една или друга тема по телевизията и лицата им се виждаха ясно на цветните снимки по кориците на книгите им, тя не можеше да бъде разпозната лесно. В хотелите представяше документи, издадени на името на Маргарет Дж. Елис, както бе кръстена, и никой от служителите не можеше и да предположи, че е някаква знаменитост. Само след два дни, когато приключеше с коректурите и ги пратеше в Ню Йорк, щеше да отлети за Мароко, където я чакаше Пиърс. Чудеше се как ще издържи дотогава.
След един дълъг галс зави и тръгна под прав ъгъл спрямо предишния си маршрут. Така щеше да може да навлезе спокойно в залива, да започне да събира полека платното, ще мине в дрейф и после ще завие обратно към средата.
Когато навлезе в залива, забеляза една малка лодка, която сновеше неуверено напред-назад, пресичайки пътя й. Джейн завъртя леко руля и измени посоката, като се надяваше другата лодка да реагира съответно. Но изведнъж лодчицата се наклони рязко встрани и човекът падна във водата. Само за секунди вятърът отнесе лодката в една посока, а течението влечеше човека в друга.
Проклинайки от все сърце глупаците, които не разбират нищо от плаване, а излизат на вода, Джейн запали мотора и започна бързо да прибира платното. За минута се насочи бавно към оранжевата спасителна жилетка — само това се виждаше от този идиот, който явно изобщо не умееше да управлява лодка.
Изравни се с него, спря мотора и спусна стълбичката. Човекът доплува несръчно до нея и се закатери нагоре. От него се стичаше ледена вода.
— Благодаря — каза той задъхано, разкопча жилетката си и бръкна в нея.
— Сигурно изобщо не познавате езерото — каза Джейн рязко и се обърна, за да включи отново мотора. Така и не видя палката, която профуча във въздуха и я удари по тила.
Глава 19
Погледнати отдолу, двете жени, които се движеха по стръмния склон на хълма, приличаха на два курсора, прекосяващи диагонално тъмнозелен екран. Бяха тръгнали от долината Уай при Литън Мил, минаха край дърветата при старата гара и започнаха да се изкачват бързо нагоре, към голия склон, осеян с варовикови скали, където дори овцете избягваха да се катерят. Стигнаха до най-високата точка и Фиона, която се движеше по-бързо по познатия й терен, седна на един заоблен камък, за да изчака Керълайн, която идваше задъхана след нея. Фиона я загледа с приятелска усмивка.
Когато Лесли стана първокурсничка в „Сейнт Андрюс“, тя започна да опознава не само избраната от нея наука, но и самата себе си. Едно от нещата, които можа да разбере, бе и накъде клони сърцето й. Когато я убиха, тя тъкмо изживяваше първата си любов. Разкритието за естеството на тази любов бе още един шок, с който родителите им не можеха да се справят. Фиона обаче не бе учудена, когато се разбра, че сестра й е споделяла леглото си с друга жена. Всъщност Лесли не й беше казала нищо конкретно, но Фиона бе разбрала всичко от начина, по който сестра й говореше за Керълайн Матюз.
Разбира се, двете бяха прикривали отношенията си, затова и Фиона бе единственият човек, пред когото Керълайн можеше да изплаче мъката си. От споделената мъка се роди и тяхното приятелство. Сега, дванайсет години по-късно, двете се срещаха винаги, когато Керълайн идваше в Лондон, разговаряха по телефона или си разменяха писма по електронната поща. Поне три пъти в годината се срещаха, за да направят по някой преход в Пийк Дистрикт9.
Керълайн бе останала в „Сейнт Андрюс“ като преподавател по математика. Беше съумяла да продължи да живее живота си, както и Фиона. Но и за двете загубата на Лесли продължаваше да съществува като подводно течение, което винаги присъстваше в приятелските им отношения. Чувството за вина спрямо Лесли, което и двете хранеха, укрепваше още повече приятелската им преданост.