Керълайн се добра до върха, задъхана и зачервена. Рухна на камъка до Фиона и задиша на пресекулки.
— О, господи — произнесе тя с усилие. — Изгубила съм всякаква форма. Това лято се разкиснахме напълно, почти не излязохме вън от града.
— Доколкото виждам, и на фитнес не си ходила — отбеляза Фиона.
Керълайн изкриви лице.
— Джулия ходи на степ аеробика в обедната си почивка и заряза другите упражнения. И двете сме ужасно натоварени с работа, и тя се цупи, когато ме няма две вечери седмично. Непрекъснато се опитвам да започна да ставам рано и да ходя на фитнес преди работа. Но все не успявам.
— Ще се почувстваш по-добре, ако успееш — Фиона отвори раницата си и извади шише с вода.
— Фиона… — в гласа на Керълайн се долавяше предупреждение.
Фиона се засмя.
— Съжалявам, права си. Аз не съм майка ти. Млъквам — тя протегна ръка и Керълайн я плесна лекичко по китката. Този навик бе останал от първите дни на приятелството им и на общата им скръб, когато в мъката си Фиона започна да приема Керълайн като заместител на Лесли и да й досажда с прекомерните си грижи.
Фиона отпи от водата и подаде шишето на Керълайн, но тя отказа.
— Ако започна да пия течности при тези температури, след пет минути ще трябва да се усамотя, а наоколо всичко е голо и се вижда от километри.
— Стига да не се обезводниш.
— Фиона! — този път Керълайн повиши тон. — Наистина не си майка ми. Мирувай.
— Извинявай. Сигурно се дължи на това, че живея постоянно с мъж. И то такъв, който през по-голямата част от времето се намира в някакъв паралелен свят.
— Вероятно свят, в който винаги се намира кой да вземе дрехите от химическо чистене и да му сервира храна в определените часове?
Фиона се засмя.
— Кит не забравя такива неща. Само че понякога е така погълнат от работата си, че се случва да си погледне часовника и да установи, че е трябвало да ме вземе отнякъде преди десет минути. Или си пропуска спирката в метрото, защото води задълбочен разговор със себе си, и когато реши да слезе на Лестър Скуеър, се оказва, че вече е в Кенсингтън.
— Как е той всъщност?
Фиона се изправи, натъпка шишето обратно в раницата и я метна на рамо.
— Инат както винаги.
Керълайн, чието дишане вече се бе успокоило, също стана и погледна замислено към Фиона. Фиона никога не се оплакваше от Кит. При това, ако Керълайн трябваше да каже кой от двамата е истинският инат, би посочила без замисляне Фиона. Доколкото се простираха впечатленията й, Кит беше далеч по-отстъпчив. Когато спореха, реагираше бързо и категорично, никога не нападаше така, както правеше Фиона, когато почувстваше слабост в аргументацията на противника.
— Май те е настъпил по опашката — каза тя предпазливо и тръгна редом с Фиона по тясната пътечка, която завиваше по хълбока на хълма. От другата страна се откриваше прекрасна гледка към долината.
— И така може да се каже — Фиона стисна устни и заби поглед в пътя пред себе си.
— Искаш ли да говорим за това?
— Така ме ядосва — избухна ожесточено Фиона. — Онази вечер се скарахме ужасно. Получи анонимна заплаха, че ще го убият, но отказва категорично да отиде в полицията. Казва, че в писмото нямало нищо необичайно, и че му пишели всякакви идиоти, но аз не съм толкова убедена, че е безобидно. Имах много неприятно усещане, когато го прочетох. И след това, което се случи с Дрю Шанд…
— Но нали убийството не е част от серия? — възрази Керълайн. — Във всички материали в шотландските медии се твърди, че убиецът му сигурно е споделял садомазохистичните му наклонности, но нещата са излезли извън контрол. Никъде не се споменава, че има опасност за хора, които не са хомосексуални.
Фиона се намръщи и загледа към хоризонта.
— Това е само една от много възможности. Не знаем дали Дрю Шанд не е получавал заплахи, защото ни е известно само това, което огласява полицията. Знам, би било пресилено да се твърди, че убийството може да е свързано по-скоро с творчеството на Дрю, отколкото с начина му на живот, но съществува и такава възможност, и докато тя съществува, считам, че Кит трябва да приема заплахата по-сериозно.