— Ти си тази, която твърди, че такова нещо като съвпадение не съществува.
— Добре де, може да не става дума точно за съвпадение. Възможно е някой маниак, който е развил болезнено пристрастие към Джейн и книгите й, както убиецът на Дрю към него и неговото творчество, да е научил за убийството в Единбърг и да е решил, че и той може да постъпи по същия начин с обекта на манията си. Но би било глупаво въз основа на това да стигнем до извода, че съществува убиец, който е взел на прицел всички автори на криминални романи.
Кит поклати глава и въздъхна.
— Да, знам. Работата е там, че живея в свят, където теорията на конспирацията звучи винаги по-убедително от обикновената лудост. По-лесно е да се повярва в съществуването на сериен убиец, отколкото в успоредното съществуване на двама луди, които търсят удовлетворение в убийството на писатели. А като добавим и писмата… е, оставам с впечатлението, че процентът на лудите с изявен интерес към хора като мен е съмнително висок.
— Лично аз не виждам нищо неправдоподобно в теорията за двама луди. Наистина, не мисля, че става дума за нещо повече от неприятно съвпадение.
Фиона сама съзнаваше неубедителността на думите си. Каквото и да кажеше, не бе в състояние да помогне по никакъв начин. Ненавиждаше тази своя безпомощност.
Кит се отдръпна от масата и удари с длани по нея.
— И все пак, как е могло да се случи това с Джейн? Тъкмо с нея, която живееше така изолирано и бе толкова охранявана? Всички знаеха, че онова нейно имение е заприличало на крепост.
— Вероятно тъкмо това е предизвикало убиеца — каза замислено Фиона. Не можеше да възпре професионалната си реакция — прибягваше винаги до нея, когато не бе в състояние да изрази чувствата си. Не се гордееше особено с това, но не виждаше как да го промени. Не беше и много убедена, че иска да го направи. Склонността й да реагира като професионалист в тежки ситуации, които я засягаха лично, я бе навеждала на много плодотворни идеи.
— Как е възможно някой да я е ненавиждал толкова? — продължи да се пита Кит. — Разбира се, сигурно много писатели са й завиждали. Много хора сигурно казват, че биха извършили убийство, за да си осигурят тиражите на Джейн Елиъс, но това са просто приказки. Писателите не разчистват конкуренцията си на принципа на мафията. А ако убиецът не е от нашата гилдия — тогава пък защо?
Фиона сви рамене.
— Обичайните мотиви. Любов, омраза, пари, страх. Имаше ли любовник?
Кит сви рамене.
— Нямам представа. Никога не съм чувал клюки за личния й живот. Което е странно само по себе си. Нали знаеш, че в нашата професионална среда слуховете се роят неудържимо. Всеки знае всички професионални тайни на другия. Мога например да ти кажа на колко възлиза авансът, който й изплатиха наскоро…
— На колко?
— Осемнайсет милиона долара за три романа. Но никога не съм чувал с кого се чука, ако такова лице изобщо съществува. Може пък да е била от хората, които не държат особено на секса. Лично аз не съм долавял никакво сексуално излъчване у нея. А ти?
— Не — каза Фиона. — Никаква склонност към флирт, нито по отношение на мъжете, нито по отношение на жените на масата.
— Така е. Беше затворена, държеше се на разстояние. Забелязах у нея оживление само когато двете започнахте да обсъждате покорните жертви на сексуалния садизъм. — Кит стана, отвори хладилника и започна да вади всякакви зеленчуци. — Кускус с пържени зеленчуци — измърмори той на себе си.
— Готвенето се препоръчва при душевни вълнения — усмихна се добродушно Фиона. — Искаш ли да поговорим още за убийството?
— Не. Смятам да накълцам всичкия този зеленчук, а докато се готви, ще поработя още малко. По-добра психотерапия от това не ми е известна.
Тя допи виното си и стана.
— Ще бъда горе, ако ти трябвам за нещо.
Кит кимна.
— Отиваш да се ровиш в Интернет, нали?
— Прекалено добре ме познаваш. Нали не смяташ, че съм чудовище?
Кит се извърна и се ухили.
— Щастлив съм с моето чудовище — запя той басово. — Хайде, върви да измъкнеш цялата гадост. После можеш да ми я сервираш с вечерята, за да уталожиш неоснователните ми страхове.
Фиона отвърна на усмивката му. Неочаквано й мина през ума, че ако Джейн Елиъс все пак е имала любовник, тази нощ някой страда жестоко.
— Извикай ме, когато е готово — каза тя. Не посмя да му каже колко го обича, за да не предизвиква съдбата.