Защитата твърди, че всякакви изявления на господин Блейк са били тенденциозно подстрекавани от следователката, с цел да се допълни образът на фалшиво изградената от нея личност. Същата теория е застъпвана и от съдия Деланси. След като бе освободен, господин Блейк, който прекара осем месеца в предварителния арест, заяви, че ще търси обезщетение.
Картината се смени. На екрана се появи набит мъж на около трийсет години с ниско подстригана тъмна коса и дълбоко хлътнали тъмни очи. Беше облечен в черен костюм и бяла риза, а пред него се виждаше цяла гора от микрофони и диктофони. Гласът му звучеше учудващо културно. Той постоянно поглеждаше към един лист, който държеше в ръцете си.
— Винаги съм поддържал невинността си по отношение на убийството на Сюзън Бланчард. Днес тя бе потвърдена от съда. Но заплатих за това ужасна цена. Загубих работата си, дома си, приятелката си и доброто си име. Аз съм невинен, но прекарах осем месеца зад решетките. Ще съдя полицията за неоснователно лишаване от свобода и очаквам да получа обезщетение. Искрено се надявам, че тези хора са си взели урок и няма да се осмелят втори път да подведат под отговорност невинен човек.
Той вдигна очи. Фиона срещна погледа му, изпълнен с ярост и омраза, и потръпна.
Картината отново се смени. Към камерата вървеше висок човек в измачкан костюм. От двете му страни пристъпваха мъже в шлифери, с каменни изражения на лицата. Високият човек беше привел глава, а устните му бяха плътно стиснати. Чу се гласът на репортерката:
— Следствието бе поверено на главен инспектор Стив Престън, който отказа да коментира освобождаването на Блейк. Малко по-късно от Ню Скотланд Ярд ни уведомиха, че не се води активно издирване на друго лице във връзка с убийството на Сюзън Бланчард. За новините — Даниел Ръдърфорд от Олд Бейли.
На екрана отново се появи студиото. Говорителят обясняваше, че след новините историята на случая ще бъде представена подробно в специално предаване. Фиона изключи телевизора. Нямаше нужда от тяхната обработена версия. Основанията й да не забрави никога изнасилването и убийството на Сюзън Бланчард бяха повече от сериозни. Причината не беше в ужасяващите полицейски снимки на трупа, нито в доклада на патоанатома, нито в това, че тя познаваше много добре мястото, където бе извършено престъплението — на двайсетина минути път от собствения й дом — макар всичко това да бе страшно само по себе си. Не бе дори бруталността на убиеца, който бе изнасилил и убил майката пред двете й осемнайсетмесечни близначета.
Убийството в Хампстед Хийт имаше особено значение за Фиона — то бе станало причина да прекрати сътрудничеството си с лондонската полиция. Двамата със Стив Престън бяха близки още от студентските си години, когато следваха психология в Манчестър. За разлика от повечето студентски приятелства тяхното просъществува, независимо от това, че избраха различни професии. Когато британската полиция за първи път започна да обмисля ползата от привличането на психолози в преследването на серийни престъпници, изглеждаше логично Стив да се обърне към Фиона с молба за помощ. Така започна едно ползотворно сътрудничество. Безупречната работа на Фиона по обработката на данните се допълваше чудесно с опита и инстинктите на полицаите.
Само часове след откриването на трупа на Сюзън Бланчард, Стив Престън бе наясно, че това е случай, в който способностите на Фиона могат да им бъдат от полза. Човек, който убиваше така, не беше начинаещ. Стив бе научил доста неща и от съвместната си работа с Фиона, и от собствените си проучвания, и знаеше, че такъв убиец би трябвало вече да е извършил нещо, попадащо под ударите на наказателния кодекс. Опитът на Фиона би им подсказал в каква област да търсят провиненията му. В зависимост от обстоятелствата тя би могла дори да определи с известна точност зоните, в които бе възможно да живее убиецът. Тя виждаше същото, което виждаха и криминалистите, но за нея нещата имаха различно значение.
Още в началото на следствието се натъкнаха на Френсиз Блейк и той им се бе сторил възможен кандидат. Бил е забелязан в Хампстед Хийт около часа на убийството. При това е бил видян да бяга в посока откъм гъстия храсталак, където трупът на Сюзън бе открит от човек, който разхождал кучето си и чул плача на децата. Блейк ръководеше филиал на фирма за погребални услуги — което бе повод за следователите да го заподозрат в нездрав интерес към мъртъвците. Като по-млад бе работил и в кланица, което пък ги накара да заключат, че гледката на кръв не го притеснява. Нямаше полицейско досие, макар да бе получавал две предупреждения като малолетен — единия път, защото подпалил съдържанието на контейнер с боклук и втория път, защото нанесъл побой на по-малко момче. Освен това Блейк отговаряше много уклончиво, когато го питаха какво е правел в Хампстед Хийт онази сутрин.