— Не чу, защото изобщо не ме слушаше, а мислеше за жени. А пък аз ти говорех за анонимните писма, които някой разпраща кажи-речи като циркуляр на писателите на криминални романи. Писмата съдържат заплахи за убийство. Аз получих такова писмо, Джорджия — също. Фиона ми предложи да поразпитам дали някой друг от бранша не е получавал анонимни заплахи. Днес написах няколко мейла и досега трима автори ми отговориха положително — Джонатан Луис, Адам Честър и Ения Фланъри. Литературният ми агент също е получил такова писмо, при това всички звучат така, като че ли са писани от един и същ човек. А Ения и Джонатан писаха, че подобни съобщения са били записани и на телефонните им секретари. Но гласът бил толкова приглушен, че не можели да го разпознаят, не можели дори да преценят познават ли говорещия или не.
— И ти си мислиш, че между двете убийства има връзка? Че някой храни патологична ненавист към авторите на криминални романи? — Стив се постара да не проличи колко абсурдна му се вижда тази теория. Знаеше, че Кит има добро самочувствие по отношение на творчеството си, но не бе подозирал, че той и колегите му от бранша искрено вярват, че са толкова забележителни личности, та могат да бъдат взети на прицел от сериен убиец.
— Е, мина ми през ума — отвърна Кит. — Не ми се струва толкова невероятно, като вземем предвид обстоятелствата. Едно откачено писмо може и да пренебрегнеш, но шест вече ми се виждат множко. Мислех си да те помоля да се обадиш на някой от колегите си от другата страна на Ирландско море и да опиташ да разбереш дали Джейн Елиъс не е получавала също анонимни заплахи.
— Кит, във всички вестници пише само за любовната история между Джейн Елиъс и ирландския полицай. Мен ако питаш, това ми се струва много по-сериозен мотив за убийство от каквото и да било друго. Доколкото разбирам, Пиърс Финеган е успял да си спечели доста врагове през годините — и в полицията, както и извън нея. Най-сигурният начин да стреснеш полицай е да посегнеш на човек, когото обича. Затова ти казвам — искрено вярвам, че няма повод да мислиш, че някой иска да те убие.
— Но все пак ще се обадиш, нали? Не само за да успокоиш мен, но и Фиона? — Кит наблюдаваше Стив над ръба на чашата си. Беше му ясно, че ако не го направи от приятелски чувства към него, ще се съгласи поради отживелите си представи за рицарска любов. Беше готов да се хване на бас.
— Ще видя какво мога да направя — предаде се Стив. Съзнаваше, че Кит го манипулира, но реши, че не си струва труда да се съпротивлява.
Кит кимна доволно.
— Това исках да чуя. Според Фиона връзка надали има, но продължавам да се съмнявам, че говори така, за да не ме плаши. От време на време имам чувството, че в представите й съм крехко цвете, което трябва да бъде пазено от бури и дъждове.
Стив се задави и опръска масата с бира.
— Да му се не види, Кит — каза той с усилие. — Крехък си колкото моста на река Форт.
Преди Кит да успее да отговори, спокойствието им бе смутено от съобщението, че всеки момент се очаква изява на ирландски състав на живо. Кит пресуши чашата си и стана.
— Да изчезваме. Ела до вкъщи, само на десет минути път сме.
Никой от тях не забеляза брадатия мъж, който бе седял и в един ъгъл на книжарницата по-рано тази вечер. Сега той заряза недопитата чаша „Гинес“, излезе след тях от бара и ги последва на почетно разстояние. Бе излязъл от книжарницата преди раздаването на автографи и изчака търпеливо в един близък вход Стив и Кит да излязат. Бе тръгнал подир тях надолу по хълма, а когато влязоха в кръчмата, се помота отвън, за да им даде време да си вземат напитките и да седнат. После седна до трима други мъже на бара, поръча бира и намери място, откъдето виждаше тила на Кит и профила на Стив.
Сега отново вървеше след тях по нощните улици и внимаваше много да не скъси разстоянието. Усмихна се на себе си. Това, разбира се, бе излишна предпазливост. Тези тъпанари нищо не разбираха. Когато двамата застанаха пред някакъв вход, той също спря и се наведе да завърже обувката си. После продължи надолу по улицата, като само хвърли един поглед на входа, в който бяха влезли. Не можа да потисне пристъпа на гняв, докато оглеждаше елегантните линии на къщата. Но ако постигнеше своето, Кит Мартин нямаше да се наслаждава още дълго на приятния си живот. Според плановете му шибаният господин Мартин трябваше много скоро да се почувства извънредно зле.
Когато влязоха, Фиона тъкмо довършваше спагетите, които Кит й бе оставил за вечеря.