— Много рано се прибирате — отбеляза тя.
— Решихме да те спипаме с тайния ти любовник — каза Стив.
Фиона му се изплези.
— Да, ама закъсняхте. Той току-що си тръгна.
— Заведението беше окупирано от ирландци — поясни Кит. — Не мога да я търпя тая уж автентична музика. — Той извади две бутилки тъмна бира от шкафа с напитките. — Затова решихме да дойдем тук и да ти провалим вечерта.
— Закъсняхте и в това отношение. Салвадор Берокал се обади преди малко и ми каза, че са открили нов труп в Толедо. Така че вместо да се поглезя с една гореща вана, се ровя в описанията на местопрестъплението и въвеждам данните, които той ми изпрати от Испания.
Кит направи гримаса и каза:
— Гадост.
— Как беше в книжарницата? — попита Фиона.
— Имаше много хора, като имаш предвид, че все пак не представях нов роман. Продадоха се доста книги и подписах всичко, което ми се изпречи пред очите.
— Пак скромничи, Фай. Зяпаха го в устата. Гледаха го като влюбени. Всички жени искаха да си го заведат вкъщи, а всички мъже — да отидат с него в близката кръчма — каза Стив и се разположи срещу тях.
— А късметлиите сте вие двамата — каза Кит. — Някога, на млади години, или в детството си…
— … трябва да сме направили нещо много лошо — прекъсна го Фиона. — Как са нещата при теб, Стив?
Той завъртя ръка в уклончив жест.
— Имахме късмет — успяхме да се справим с едно сериозно нападение над цветнокожи на Брик Лейн. Хванахме трима души и единият пропя като примадона. Това е може би най-доброто. Блейк не се е прибрал от Испания, но междувременно прегледахме финансите му и по нищо не личи да се е занимавал с изнудване. Единствените големи постъпления в сметките му са сумите, които му платиха от вестниците, за да разказва историята си. Част от парите е изтеглил в брой — вероятно ги харчи сега в Испания.
— Голям боклук са тия вестници — изръмжа Кит. — Да ти се доповръща.
Фиона въздъхна.
— Технически погледнато, той наистина е невинен. Няма основания да не му плащат, щом искат.
— Не е невинен, ако е наблюдавал изнасилването и убийството и после не е казал нищо — възрази Кит.
— Но ние не сме сигурни в това. Става дума само за моя теория — припомни му Фиона.
Като я видя, че побутва встрани чинията си, Стив извади пура и запали.
— Но послушах собствения си съвет да прегледам отново показанията на очевидците.
— Какво откри? — попита Фиона.
— Още е рано да се каже, но може и да има нещо. Прочетох отново първоначалните показания и забелязах, че едната от свидетелките споменава велосипедист, който идвал откъм мястото, където после бил открит трупът. Тя разхождала кучето си и го забелязала, защото се движел с много по-голяма скорост от повечето колоездачи по Хампстед Хийт. Навремето не проследихме тези данни. Занимавахме се с Блейк, който изглеждаше далеч по-подозрителен.
Фиона се намръщи.
— Знаеш ли, спомням си, че си отбелязах това за колоездача, докато още се занимавах официално със случая. Може дори да съм го споменала в първоначалния си доклад — каза тя замислено.
— Нареди ли да я разпитат отново? — попита Кит.
— Отидох да я видя лично — призна Стив и веднага вдигна ръце, за да пресече възраженията на Фиона. — Знам, че звучи жалко — следовател с моето положение да ходи да взема показания по домовете, знам, че би било редно да възложа задачата на подчинен, но ако се провалим отново и опера пешкира, нека този път да знам, че аз съм си виновен.
— И какво каза тя? — този път питаше Фиона.
— Не можа да добави кой знае какво. По време на разходката била минала вече покрай храстите, където била убита Сюзън, и все още се измъчва от чувство за вина, защото била с уокмен. Убедена е, че ако не слушала тогава реквиема на Моцарт, би чула нещо и можела да алармира полицията. Така или иначе, около десет минути по-късно край нея профучал колоездач, който идвал от същата посока. Запомнила го, защото колоезденето всъщност е забранено по това време на деня в тази част на Хампстед Хийт. Разбира се, намират се хора, които пренебрегват забраната. Но основното, което й направило впечатление, била скоростта, с която се движел. Профучал като луд, така казва.
Фиона въздъхна.
— При това положение надали може да го опише.
Стив поклати глава.
— За съжаление не. Видяла го е само гърбом и не разбира нищо от велосипеди, за да разберем поне дали колелото е било бегач или обикновено. Бил с шлем и пълен колоездачен екип. Клинът бил черен, доколкото помни, горната част на екипа също била в тъмен цвят. Тъмнолилаво, тъмносиньо или дори тъмнокафяво.