— Това, разбира се, много ни помага — отбеляза Кит.
— Все пак… — Стив вдигна пръст и се усмихна. — Свидетелката прие да бъде подложена на хипноза, за да опитаме да измъкнем още някакъв спомен, който може да е скрит в подсъзнанието й. После, когато разпитахме повторно останалите свидетели, всеки път задавахме и въпроса дали не са забелязали колоездач и имаме второ попадение. Една бавачка седяла на пейка в ниската част, под хълма, когато колоездачът минал покрай нея. Тя също казва, че се движел много бързо — толкова бързо, та си помислила, че няма да вземе завоя. Но той успял и се насочил към изхода на Хийт Роуд.
— Как така си пропуснал това първия път? — каза веднага Кит. Не пропускаше да го засече въпреки приятелските си чувства към него.
Стив каза смутено:
— Ами тя е от Филипините. Английският й е доста добър, но все пак го говори като чужд език. Когато разговаряхме с нея първия път, не осигурихме преводач. Полицаят, който взе показания от нея тогава, реши, че тя не може да каже нищо важно, затова не насрочи втори разговор с преводач. Този път направихме всичко както трябва.
— И добрахте ли се до нещо важно? — попита Фиона.
Стив отпи от бутилката и кимна.
— Може да се каже. Свидетелката твърди, че е бил с шлем, очила и тъмен екип. Казва също, че било колело за крос, работодателят й имал същото. Идентифицирахме марката и модела, но разбира се, тя може и да греши.
— Много ясни спомени след толкова време — каза замислено Фиона. — Налагаше ли се да помагате с въпроси?
— Ни най-малко — отвърна Стив мрачно. — Веднага щом я попитахме дали е виждала колоездач, тя започна да кима и видимо се развълнува. Каза, че се опитала да съобщи на полицая, който я разпитвал преди, но щом му казала, че не е виждала Блейк, той изгубил всякакъв интерес. В наша защита мога да кажа само, че тя не се появи при първия ни призив за очевидци. Дойде десетина дни след убийството. Обясни, че дотогава работодателите й отсъствали от Лондон и тя се притеснявала да отиде в полицията без тяхно разрешение. Така че, когато тя се появи, Блейк вече се бе очертал като основен заподозрян.
— Защитата не е кой знае каква — заяви Кит. — А имаш нахалството да се дразниш, когато тук-там в книгите ми се появи някой тъп следовател. И така, какво смяташ да правиш от тук нататък?
Стив повъртя пурата между пръстите си.
— Много се изкушавам да призова Блейк и да изискам от него свидетелски показания.
Кит изпръхтя презрително.
— Отсега мога да си представя показанията му. Хващам се на бас, че ще започват с фразата „Я си…“
Стив тупна Кит по рамото.
— Не се притеснявай да казваш точно това, което мислиш.
Без да им обръща никакво внимание, Фиона каза замислено:
— Ще трябва да действаш много внимателно. Направено е официално изявление, че не се провеждат активни издирвания на друг виновник за убийството. Ако призовете Блейк да дава свидетелски показания, само ще му дадете повод да ви обвини в тормоз, след като сами твърдите, че следствието е приключено. Ако кажете в своя защита, че търсенето продължава, това само ще предупреди истинския убиец, че го издирвате по-активно от преди.
— Но от другата страна на везните трябва да сложим това, което Блейк може да ни каже — възрази Стив.
— Мисля, че Кит е прав. Няма да ви каже нищо. — Тя поклати глава. — Прекалено много рискува, ако действително е присъствал на убийството. — Тя започна да брои на пръсти. — Първо: обвинение във възпрепятстване дейността на правозащитните органи. Второ, губи възможността да изнудва убиеца, ако е успял да го идентифицира. Трето, насладата от воайорските си фантазии. И на четвърто място образа си на невинно пострадал, благодарение на който измъкна вече доста пари от вестниците, а очаква и значително повече като обезщетение от Министерство на вътрешните работи.
— Така че на мое място би го оставила на мира — заключи Стив.
Фиона повдигна вежди.
— Не съм казала точно това. Казах, че няма да го разпитвам за убийството.
Стив се усмихна.
— От друга страна, ако колегите от пътна полиция бъдат предупредени да проверят дали не е пил, ако го засекат с една миля над допустимата скорост…