5. Престъпления, при които извършителят е ползвал или заплашил да ползва нож. Ясно е, че е носел ножа със себе си, затова и считам, че го е ползвал при предишни престъпления.
Резултатите от такова проучване могат да ни помогнат да открием предполагаемата ескалация на насилието в сродни престъпления и да развием географските характеристики на профила, които ще ни помогнат да идентифицираме заподозряния.
Стив си каза, че Фиона се изразяваше както винаги ясно и лаконично. Освен това снощи не му натри носа, че още в самото начало бе преценила правилно ролята на колоездача. В края на официалния доклад бе лепнала едно листче, на което бе написала няколко реда с дребния си, спретнат почерк.
„Знам, че имаш двама свидетели, които са видели мъж, бягащ откъм местопрестъплението. Но не мисля, че този човек е убиецът. Който и да е извършителят, той е достатъчно хладнокръвен, за да организира отстъплението си по далеч по-незабележим начин. Ако бъда принудена да дам мнение, бих заложила на велосипедиста — който, ако съдя по прочетените показания, не се е явил в полицията да заяви, че е бил на Хампстед Хийт в посочения час. Трябва да поговорим скоро. Ф.“
Въпреки че случаят „Сюзън Бланчард“ официално бе приключен, Стив бе успял да се възползва от чувството за вина на шефа си, за да си издейства малък екип, който да продължава неофициално издирванията. Уговорката бе никой да не споменава публично тази дейност, освен ако не успееха да се доберат до заподозрян, който би заменил убедително Френсиз Блейк в очите на обществеността и обвинението. Разполагаше с двама редови следователи и един сержант, които работеха целодневно под негово ръководство, а можеше да ползва и услуги на добра воля от страна на много следователи, които бяха работили с него по първото следствие.
Като прехвърли на ум задачите на подчинените си, Стив реши да възложи прегледа на досиетата на следовател Джоан Гиб. Джоан беше съвестна, а умееше и да поддържа добри отношения с полицаите в лондонската централа и извън нея. Бе я виждал да успокоява враждебно настроени полицаи от други участъци, да ги убеждава да се откажат от ненавистта си към онези лондонски самохвалковци, които се месеха в работата им. Никой не би се справил по-добре със систематичното проучване на досиета за наличието на ключовите фактори, споменати от Фиона. Никой не би се справил по-добре и с измъкване на подробности от следователите, които са работили по случаите.
Стив преписа внимателно показателите, цитирани от Фиона, и остави бележка на Джоан да започне с изпълнението на новата си задача още на другата сутрин. Протегна се доволно, едновременно облекчен и оживен от мисълта, че е успял действително да задвижи нещо. Тази нощ може би щеше да спи спокойно, а не да се върти в леглото, както правеше напоследък.
Стана от стола, разгъвайки постепенно слабото си, високо тяло, и свали сакото си от куката, залепена на шкафа до бюрото му. Функционално, макар и не естетично, като голяма част от живота му — така казваше Фиона още от първите дни на тяхното приятелство. Може би, ако имаше чувството за стил на Кит, отношенията им щяха да се развият по друг начин, мислеше той, като потупваше всичките си джобове, за да открие ключовете. Такива мисли бяха напълно безполезни, разбира се. Ако имаше стила на Кит, би бил съвсем различен човек. А пък този съвсем различен човек може би нямаше да се наслаждава на плодовете от дългогодишното приятелство на Фиона.
Беше почти до вратата, когато телефонът на бюрото му иззвъня. Стив размисли за миг, после се върна, вдигна слушалката и каза:
— Стив Престън.
— Главен инспектор Престън? Говори сержант Уилсън, от дежурна приемна. Току-що се получи факс от испанската полиция. Френсиз Блейк е купил билет за самолет. Ще лети утре от Аликанте за Станстед. Очаква се да пристигне в единадесет и четиридесет и пет. Казах си, че е най-добре да ви уведомя незабавно.
— Благодаря, сержант. Имаме ли други подробности за полета?
— Всичко е във факса. Ще ви го пратя по някого.
— Не е необходимо, аз ще го взема, когато си тръгвам.
Стив затвори телефона и си позволи да се усмихне. От утре следствието щеше да се движи по две линии. Докато Джоан търсеше следите на убиеца, сержант Джон Робсън и следовател Нийл Маккартни щяха да следят човека, който също би могъл да ги заведе при него.
Нещата определено се обръщат към по-добро, мислеше Стив, изправяйки несъзнателно рамене, докато се отправяше за втори път към вратата.